Ето и моя разказ:
Вчера около девет и десет тръгнах от Железница от спирката на чешмата по обиколната към Симеоново. Голяма грешка... Слънцето беше на хоризонта, ако не и под него. Смрачаваше се все повече и на петнайстата минута вече взех да се чудя дали да не отбия по някой перпендикуляр вдясно, към цивилизацията. Ама не, хайде още малко и още малко... Между боровете направо си беше тъмно. По плътните петна ги заобикалях, до колкото можех, представяйки си какви страшни работи може да има там... След едно от мостчетата дори щях да си падна в сипея, защото се заблудих в очертанията на пътеката. Пък тя била по-тясна, отколкото ми се беше видяла преди скокчето :) Както и да е, като стигнах най-сетне до голямата поляна, от която се отбива от обиколната и започва същинското спускане към Симеоново, вече беше 21:30 - 21:35. Навлязох в горския мрак и още на първите сто метра си прескочих кормилото, понеже предното колело се заби в някакво коренище. Преживях го без увреждания и продължих надолу, представяйки си как ще ме намерят на следващия ден, размазан между дърветата... Единственото преимущество на мрака беше това, че не виждах отчетливо опасността и така беше по-малко страшно :)) Е, добре, че съм минавал много пъти по този маршрут, та горе долу следвах пътя, заобикаляйки опасните участъци с едри камънаци по памет. Майката му е стискане на кормилото и повечко късмет. И когато в 21:47 стъпих на асфалта в Симеоново, не можете да си представите колко бях щастлив! Съдбата бе благосклонна и този път... Но следващия вече задължително ще съм се обзавел с една не особено сложна, но полезна вещ - фар.

по-бързо, още по-бързо... изгорях