Ако искаш да бягаш просто за удоволствие, и не се стремиш към някакви постижения, най-добрият съвет, който мога да ти дам е да правиш това, което ти е удобно на теб самата. Да, правила има и ще ти ги кажа, но ако си намериш някаква система, която е по-удобна за теб-придържай се смело към нея. Казвам това, защото толкова много правила се появиха за всяко нещо, че хората просто не знаят как да започнат и какво точно да правят, вместо просто да излезнат и да го направят. Мисля, че някъде казах това и преди в някой от постингите си, но ще го напиша и тук. Ако сега започваш, то първите няколко месеца целта на бягането ти или на каквато и да било друга тренировка трябва да бъде тя да ти стане навик и да положиш усилия за това. Ако в началото тренираш така, както на теб ти е удобно и от това се чувствуваш добре, ще се чувствуваш добре и след тренировките (нямя да те боли цялото тяло, ще се чувствуваш удовлетворена и горда със себе си и ще се радваш на малките постижения). И поради тази причина ще продължаваш да бягаш с удоволствие и постепенно ще прогресираш.
Започни с ниска или умерена интензивност. Това ще позволи на тялото ти да доставя достатъчно кислород до клетките и ще може да произведе достатъчно енергия. С други думи, прави това, което е най-добре за теб и избери интензивност,
която е добра за теб самата и те кара да се чувстваш добре.
Не прави грешката да търсиш незабавни резултати. Дай време на тялото си да свикне с това и увеличавай натоварванията постепенно.
Що се отнася за правилата за дишането, те са следните:
Вдишвай през носа, и издишвай през устата. Целта на това вдишване през носа е първо да пречисти въздуха, и второ да го затопли, ако е студено. Ако обаче не ти стига въздух, спокойно можеш да пренебрегнеш това правило. Това, което е наистина важно при дишането, и което много малко хора правят е всъщност дишането от корема, а не от гърдите. Дишай дълбоко от корема. Може да ти се струва странно в началото, но това всъщност е дишането, което трябва да усвоиш, и ако нещо в дишането при джогинга е важно, то е именно това дълбоко дишане. А ако ще ти е по-лесно като ориентир, можеш да следваш горе долу следното правило - на четири крачки вдишваш и на четири издишваш. Можеш да си броиш в началото, докато свикнеш. После ще се превърне в навик. Ами това са в общи линии правилата за дишане. Отново ти казвам основното правило - придържай се към удобното за теб дишане и темпо поне в началото докато свикнеш. С времето ще започнш да се справяш по-добре. Ако имаш чувството, че не ти достига въздух, а можеш да тичаш ощe и имаш желание да тичаш още, можеш да походиш малко като вдишваш и издишваш, за да регулираш дишането, и отново да потичаш малко. Не форсирай тялото си да прави нещо, за което не е готово. И не се притеснявай от това, че не ти стига въздух. Това е проблем, който имат повечето хора, които не са бягали от доста време или пък никога преди това, и този проблем ще изчезне с времето. Едно от нещата, които развива аеробната тренировка е сърдечно-съдовата система, а също така укрепва мускулите, които участват в процеса на дишането. С времето тялото ти става по-продуктивно при доставката на кислород за мускулите. Нещата са свързани...ти тренераш и тялото ти има повече нужда от кислород. По този начин използваш по-голям процент от капацитета на дробовете. Ритмичното съкращаване и разпускане на мускулите подобрява пък циркулацията на кръвта. Това пък от своя страна облекчава работата на сърцето. То започва да изтласкво по-голямо количество богата на кислород кръв. Получава се така нареченото аеробно сърце. То изтласква повече кръв при всеки удар, има забавен ритъм и почивката между ударите е по-голяма. Дай си малко време...
А кога да тичаш също избери според възможностите си- аз дето съм толкова голям фен на тичането, сутрин и с пушка не можеш да ме накараш да тичам. Не мисля, че времето от деня има голямо значение. Тичай, когато ти е удобно на теб самата и когато мислиш, че си готова за това. С други думи-наслаждавай се на тичането, а не го приемай като изтезание.