От термодинамична и кинетична гледна точка, хематитът би трябвало да се разтвори в сярна киселина, с концентрация примерно 5-20%.
Реакцията може би е дифузионно лимитирана - ако си пуснал цяло парченце хематит или ползваш много разредена киселина, реакцията ще протича бавно.

Стриването му на прах може да е проблем, защото е твърд - порцеланов или ахатов хаван и пестик не ти вършат работа, трябва ти или такъв от закалена стомана или от волфрамов карбит. Разбира се, най-евтино е с добрият стар чук от закалена стомана - с една стабилна, здрава повърхност, няколко слоя хартия и запечатваща се найлонова торбичка, можеш да разтрошиш хематита. И да обереш прахоляка, който ще се разтвори в киселината.

Внимание - цапа, а предполагам, че стоманата ударена директно върху хематита може и да искри.


----
бял подпис на бяло поле