...Защо не ми се разтваря в Н2SO4? Това е от кафяво-червен цвят.

Ами пробвай да го разтвориш в 20-25% сярна трябва да стане.В концентрирана няма да стане - сулфата не се р-я в к.сярна.

От термодинамична и кинетична гледна точка, хематитът би трябвало да се разтвори в сярна киселина, с концентрация примерно 5-20%.
Реакцията може би е дифузионно лимитирана - ако си пуснал цяло парченце хематит или ползваш много разредена киселина, реакцията ще протича бавно.

Стриването му на прах може да е проблем, защото е твърд - порцеланов или ахатов хаван и пестик не ти вършат работа, трябва ти или такъв от закалена стомана или от волфрамов карбит. Разбира се, най-евтино е с добрият стар чук от закалена стомана - с една стабилна, здрава повърхност, няколко слоя хартия и запечатваща се найлонова торбичка, можеш да разтрошиш хематита. И да обереш прахоляка, който ще се разтвори в киселината.

Внимание - цапа, а предполагам, че стоманата ударена директно върху хематита може и да искри.


----
бял подпис на бяло поле

Не е хематит бре, тъмночервено-кафеникав е. Много е устойчив на всякви концентрации.

Алоу, Потърчо, "Бре" ще викаш на приятелите си в ма'алата!
Червенокафявата модификация на Fe2O3 също се нарича хематит.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И на НС1 е устойчиво твя яко копеле'

Абе пич това да не е глина ?

..Не бе Злато е), оксид от грунд. Устойчив е кат магнетит.

Да не ти е оловен миниумът? Тогава ептен няма да се разтвори в сярна киселина баш.
Грундът освен железен или оловен миниум съдържа и безир; безирът ще изветрее на взъдуха, но може и разни други добавки да има, знам ли - не ти е чист Fe2O3.
Я, викам аз - под камина или на някое добре проветрено място - загрей малко 10%-на солна киселина докъм 60-70 градуса и виж няма ли да се разтвори - скоростта на реакцията ще нарастне 20-30 пъти спрямо стайната температура.


----
бял подпис на бяло поле

Зависи от метода на получаването му. Ако окисът е минал през
накаляване при 1000 - 1100 градуса, повече в нищо не се разтваря.