Никой, настоявам изобщо да излезем от философската плоскост на нещата и нагазим в психологията. За да не боли, ще правим експериментите със себе си :)
Няма личен елемент, не ме карай да си измислям. Освобождавам те от идеята за декор.
Поводът е предположението, че допирните ни точки с другите всъщност са по шевовете* на духовността ни.
Другият започва точно там, където свършвам аз (освен в случай с г-н Джекъл и д-р Хайдс). Затова сремежът към "разтягане" е така упорит. Искам да увелича допирните си точки с теб, влизам през шевовете ти. (съответно ти през моите и съвсем отесня тук).
Понеже сливането в едно ми е чуждо и непонятно като идея, питах какво стана с баланса..нали се променяме ?

*в този речник, за удобство, границите имат качествата на шевовете - държат нещата заедно.