Всеки ден е една малка среща, с това, което преживяваш.
Всеки ден е едно прощаване, със това, което е умряло.
Всеки ден-това е "днес"....и утре-то не е дошло, а вчера-то е умряло....
Всеки ден е празен лист, на който започваш да пишеш, още сутринта....рано...от теб зависи какво ще напишеш....неизпита чаша с вода, с жива вода, от теб зависи дали ще я изпиеш...или ще я подминеш....загубена и незабелязваща, заровена в "дребните" си проблеми.
И тогава, "дребните" проблеми,вече толкова са порастнали,че са убили деня.Няма ден, има мъка има безсмислие....има тъга.....примирение/не смирение/... дори яд...или безсилие.
Всичко зависи от теб....и смисъла и безсмислието.
Живота е безкраен.За какъв остатък от живота говориш?
Защо отъждествяваш "себе си" с живота?
Но както и да е.....
Всеки ден бил едно малко сбогуване....
Но е и ден на едно малко посрещане....
Или и двете заедно....зависи от Теб.
Всичко зависи от теб.....и тогава?????
Кво да се прави?