Загадката на женския часовников механизъм




Антъни БЪРДЖИС

Никой мъж не може да възрази срещу изневерите на жена си, ако тя не прекалява с разгласяването им. Брачният секс изгражда свои механизми, но начинът, по който го прави един непознат мъж, представлява новост. Изневерите са търсене на нещо ново и невиждано, а донжуанството е заболяване, присъщо по-скоро на жените, отколкото на мъжете. Трагедията на Дон Жуан е, че в тъмното всички жени му се струват еднакви, а те, намирайки нещо непознато в неговите навици и предпочитания, са достатъчно наивни, за да повярват, че физическото откритие е любов. Неговият трагически недостатък е, че винаги избира невинните, които го преследват до смърт. Жените живеят заради новостите и са лесна плячка на модната индустрия. Мъжете предпочитат старите лули и изтърканите сака. Жените обичат подаръците и когато имат възможността, обичат разнообразието в любовта. Неудовлетворението на съпругите, които не са успели да го открият, от Флобер насам е постоянна тема в художествената литература.


--------------------------------------------------------------------------------

Християнската теология ни учи, че само Бог познава естеството на греха, а човечеството непрекъснато доказва своето падение с неспособността си да оцени прегрешенията си в контекста на ежедневната действителност. Представете си, че Бог е поле, покрито с девствен сняг, което се гърчи в агония всеки път, когато някой човек небрежно се изпикае върху него. Ако аз ям месо в петък или пропусна службата в неделя, Бог започва да се превива от космически зъбобол. Ние не можем да повярваме в това, защото сме човешки същества и сме обременени с първородния грях. Един мъж започва да вярва чак когато без да иска (без да иска ли?) нарани жената в живота си. Между мъжа и жената зее огромна морална пропаст и щеше да е по-добре, ако теологията беше оставена в ръцете на жените, които да използват своята нравствена система, за да обяснят тази на Бог.


--------------------------------------------------------------------------------

Романите и филмите, които представят пътя към смъртта и самият край, рядко показват външния свят и тривиалните дейности, които го съставят. А те, като добре смазан механизъм не само не спират, но дори не забавят своя ход, защото какво е угасването на едно-единствено човешко същество в сравнение с мащабите на Вселената? След смъртта на първата ми съпруга животът трябваше да продължи. Но яростта срещу края на светлината е съвсем човешка, макар че на моменти се улавях как вървя към лудост. Гневът, с който се събуждах и който отнасях в леглото си вечер, бе мътно вълнение, невинаги свързано с някакъв обект. Той представляваше по-скоро разтърсваща емоция, която си търси обект. Катализира в сълзлив вой, след това в изтощение и после започва отново. Спомням си как преди много години срещнах в Ланкашир една жена, която току-що бе загубила съпруга си. Тя ми каза: “Цяла сутрин плача и веднага след като направя този оризов пудинг, отново ще се кача горе да плача.” Винаги съществува опасността да започнем да изпитваме удоволствие от сълзите или яростта, да превърнем отчаянието в един продължителен оргазъм.

Превод от английски: Ани МЛАДЕНОВА

Антъни Бърджис (1917-1993) е автор на 32 романа, най-известният от които е “Портокал с часовников механизъм”. Откъсите са от автобиографичната му книга “Изповеди”.