..ограничен изборът ?
До едно, имам предвид.
Мислех за ситуацията у нас и всъщност как никой не поема да "възстанови" строшената вяра (нека речем, за протокола, че при различните хора е различна).Настрана, спасява някого физически.
Онзи доктор от днес сериозно ме разстрои. Човекът просто слушаше..и както го правеше, попиваше проблемите им.Превърна ги в свои. Има още един филм, който гледам за 47 път вече..историята истински ме трогна. Пак става дума за насилие и колко време трябва на преживелите да го разкажат някому. Авторът на книгата е Пат Конрой, мисля че дори е преведена и следващата "Музика на брега" (мой лош превод от Beach Music).
Гледам протестите на палестинците, които живеят тук. Някои са второ поколение, насън кибуц не са помирисвали. Мъкнат знамена из тая мирна столица, крещят лозунги, заплашително махат, гърмят с оръжие..естествено местните не ги разбират. Израсли в сянката на насилие, хиляди километри оттук, те Съзнателно го подкрепят.
Му, ще взема да отворя ново съзнание "Че Не" : и да си градя терзанията там.