..в съзнание :))
Днес гледах Behind The Lines, филм за първа световна война и как е възможно хора да се третират като развалена техника, подлежаща на поправка и връщане "в обръщение". Много от момчетата имаха кошмари. Преследват ги образите на ужаса. Когато напрежението акумулира в стрес, нещо по-горе кликва и спира..я говор, я чувство.
Му, доктора им сънуваше кошмарите им.
Сънува се с подсъзнанието, затова насън никой не се е обличал (просто тази част от мозъка не го може. Нейната функция е друга). Всяка нощ сънуваме. Не всеки сън помним. После, сънуването е процес. Минава през различни етапи. Ако се събудиш в един определен момент от етап е възможно да си спомниш целия сън. Чела съм записките на автора на онази книга, който бе експериментирал върху себе си в продължение на пет години да се събужда. Безкрайно интересно е. Бе човек с воля
Привет оттук. Облаците навън са по-сини от морето..