Ти вече няколко пъти повдигаш в клуба темата за вкопчването в някого или нещо... Намирам за симптоматично пристрастяването към виртуалната среда и отношения и ми се струва доста интересно следното наблюдение: хора, успели да преодолеят Интернет-вманиачаването си или поне осъзнали го, коментират и анализират причините и последствията от него, и независимо дали остават любители на този вид комуникация и информационна среда, никога отново не изпадат в същата зависимост.
В реалните отношения обаче, въпреки че нещата са и преносими, и обясними със същите средства, никой не се отказва отново и отново да търси поредното си "пристрастие". А механизмът си е същия ха-ха...

Позволявам си да ти "подаря" един поетичен щрих, написан online преди доста време в един чат (не е посветено на мен впрочем)- едно от нещата, заради които за мен Мрежата продължава да е уникална и си струва времето, "загубено" там:-)
Надявам се да ти хареса.

idi si ... [na Eli]

<Krustnika>IDI SI az ne sum ti nuzen
<Krustnika> zashto i tebe da boli
<Krustnika> zashto zaradi mene budna
<Krustnika> v noshta studena da stoish
<Krustnika> zashto ti kato men da plaches
<Krustnika> zashto da stradash kato men
<Krustnika> ta toi zivota ni palach e
<Krustnika> ne znae proshka nosht i den
<Krustnika> idi si i ne me poglezdai
<Krustnika> tam v junglata me ostavi
<Krustnika> za da ne padash kato mene
<Krustnika> sus moite blesnali sulzi
<Krustnika> i za da imash radost nezna
<Krustnika> i da si istinska zena
<Krustnika> idi si - az ne sum polezen
<Krustnika> az vech sum padnala sulza

<Krustnika> the end