Мисленето Му, е интерпретация и оценка на истината. На индивидуалната истина. Както приемаш твоята истина, така и ще мислиш, така ще я оценяваш, и според това, което измислиш, ще действаш в твоята реалност. Субективност - на истината, на мисленето, и на реалността, която сам си създаваш. Субективност на страха, субективност на привързването.
Може ли човек да не се привързва към хора, вещи, факти, или към себе си? Може ли да не е вложил нещо от себе си при дълъг контакт с тези хора, вещи, (често хора-вещи) и много своя мисъл върху фактите? И може ли човек сам да си желае злото?
И как да не се привързва към "идеалите" си - тоест, към нещата, към които се стреми?
Човек за да е щастлив вътрешно, не само трябва да намери вътрешния си мир, но и да го подхранва отвън, като се заобикаля с хора, и неща, които му носят вътрешна хармония. Когато няма хармония между външния и вътрешния свят на човека, тогава се появява Страхът от нестабилността.
Мисленето е процес, чрез който ръководим действията си към хармония - индивидуална, субективна, вътрешна, лична, човешка хармония. Мисленето може да бъде повлияно от страха, и от стреса, който той причинява, и да стане неадекватно. Мисленето под стрес ни вреди, води към решения, носещи ни дисхармония. Коя е противоотровата?

Хм,... пие ми се боза :-( -в момента ми е дисхармонично :-)