|
Тема |
super interesno!!! [re: Harly] |
|
Автор |
Soley () |
|
Публикувано | 06.09.00 13:05 |
|
|
Никога ли не си виждал близнаци....ами те са като всички останали...,е верно в началото е малко объркващо....две еднакви лица пред теб...ама по-интересно става когато се засмеят заедно...когато те погледнат учудващо четири еднакви очи....хехех знаеш ли как объркващо гледат понякога хората около нас...но и с това се свиква...
Сега вече се различаваме повече, но преди няколко години, когато учихме заедно и бяхме непрекъснато заедно...си приличахме невероятно... опитвахме се да носим различни дрехи, но...винаги имаше нещо еднакво по нас...
Не крия, че се опитвахме да бъдем различни...за да ни различават...а и може би за да покажем, че сме различни индивиди...защото хората, дори и приятелите ни, ни възприемаха...като едно цяло....а всяка една от нас имаше своите чувства, мисли и ...въобще сме си различни същества... а за съжаление дори когато се обръщаха към нас се обръщаха с двете имена едновременно- сливаха ги - като едно име....Понакога е доста неприятно....особено кагото искаш да си ти...само ти.... защото искаш човека отсреща да те възприеме като нещо специално...нещо, което в момента е само за него.... а винаги следва въпрос...къде е сестра ти.... ужасно е за момент...
Аз се ожених първа и живеехме със съпруга ми и тя- тримата на квартира....дори не ми е правило впечатление...а и на близките ни май....съпругът ми беше свикнал да сме трима....
и на хехехех така наречения меден месец пак бяхме заедно... хахах голям майтап...взехме две стаи в хотел...ама така и не ползвахме другата... тя милата май накрая се почувства виновна, че не може да спи сама в стая... и винаги лягаше и заспиваше бързо...и ние тайно се изнасяхме в другата стая... хахахах много беше трогателна.... толкова сладка... а ревнуваше ужасно...даже си мисля, че в началото го мразеше...
Когато и казахме, че искаме да се оженим...тя изпадна в депресия...и доста време ми трябваше за да и помогна да излезе от там... просто никога не я оставих ...сама... докато не си намери и тя човека с който да се почувства не-сама...с който да не и липсвам...болезнено...
Между другото съпругът ми много добре разбираше всичко, за което му благодаря де, но и до ден днешен той обожава сестра ми...
ей такива неща...ама сега трябва да излизам...
Поздрави....от едната....
|
| |
|
|
|