Свалям очилата (слънчевите), поглеждам откъм острия ъгъл (тъпия), нощта (утрото) бавно се изплъзва, Слънцето е заместило Луната... цветната гравюрка се стопява пред очите ми, размива се и се превръща в огромно неприветливо сиво... Забравих дали да се радвам или да тъжа... Усмихвам се и ми е тъжно...