човек има неизчерпаеми способности да живее сам. И го разбрах, тоест почувствах го в себе си сега. Не е изключено да се върна към тези хора, по-късно, когато първоначалната горчивина отшуми, и тогава ще бъда силната. Зеащото БЕЗРАЗЛИЧИЕТО Е СИЛА. И във всяка секунда от общуването си с тях ще бъда на дистанция, ще мога да стана и да си тръгна във всеки момент и ще знам, че всичко е ЗА МАЛКО. И че предателството е тук някъде, витае във въздуха, но какво от това? Не е за пръв път. А после ще имам поне себе си. И погрешка свалената сега черупка. Няма безполезен жизнен опит. Има само безполезна болка. Защото онова, което написах сега е толкова банално, толкова плоско, толкова често повтаряно (кой от нас не го казвал 100-200 пъти през живота си като съвет към друг?) и толкова недостъпно, ако не ти се е стоварило на главата... Нали? :-)