че щастлив брак (щом е толкова важно да има такъв) се гради на първоначалното заслепение, хормонален пожар, изпепеляващи пориви и розови очила - не, няма да стане... Поне досега май такъв случай не ми е известен. И то се отглежда, като всяко нещо. Иска си поливане, подстригване, торене, слънце, и да му баеш, и да му правиш магии, и да му вариш билета, и да правиш компромиси... Защо ако видим по улиците дама на средна възраст очевидно грижеща се за себе си, с прическа, грим, явно подмладена от добър козметик или пластичен хирург и прочие, си казваме: "Ето една добре поддържана жена", а за връзките казваме: "Насила не става, ако не ти идва отвътре..." За мен това са глупости. Чувствата МОГАТ да бъдат поддържани. Е, добре, в 2% от случаите ще има лек елемент на преструвка, но това се "изплаща" с останалите 98%, когато вече няма да има нужда от насилване и нарочност. Не смятам, че онова, което тук наричаме "любов" трябва да бъде стихийно, първично, неуправляемо. За това си има друга дума "страст" и всички я знаем колко струва и колко продължава. Другото е друго. И е опияняващо да гледаш как се подчинява на усилията ти, на желанието ти да го запазиш... Много ли е еретично това, което казвам? :о)))))