Много определения има за любовта. Има една класификация на Фройд за типовете влюбване, кото е доста точна според мен. Преди време я бях цитирал в клуба и сега ще я цитирам пак. Според нея има два типа обич: нарцистичен и тип на придържане. Типа на придържане е свързан с начина по който детето обича родителите си. При някой хора този тип обич се прехвърля и към отсрещния пол по-нататък. И така човек обича: 1. По нарцистичен тип: а) това, което е самият той (себе си), б) това, което е бил самият той, в) това, което самият той би искал да бъде, г) лицето, което е било част от самия него. 2. По типа на придържане: а) изхранващата жена б) защитаващия мъж. Обикновено нашата обич е комбинация от тези типове, но винаги нещо преобладава. Замисли се за себе си и за другите около теб защо и какво точно обичате в отсрещната страна... Пък за брака, според мен той е функция на обществото, а не на любовта. Няма нищо общо между брака и любовта. Може да живееш с някой с години без да се ожениш и да си щастлив с него, а може с години да живеете женени и нещастни. Всъщност като се замисля в един брак първоначалната любов винаги изгасва в един момент. Ако я замени привикването, приятелството, разбирането и търпимостта между двамата съпрузи, тогава брака е щастлив.