Извини ме, но ще се опитам да те оборя
Значи, много разширяваш смисъла на "позитивното мислене". То си е по-тясно понятие. Напротив на това, което си написала, позитивно мислещият е именно онзи, сложил си розовите очила.
"този, който може да отделя чуждото мнение от собственото си и да програмира своето в направление Любов и Благодарност, за да положи основите на своето по-бързо развитие, а не да се бори с постоянните кофи с лайна които му се изливат отвсякъде под формата на чуждо мнение, обществена нагласа, проекции от страна на близките му ... което само отнема от ценното му време, което му е дадено на тази земя "
Явно с теб имаме различно разбиране на понятието "развитие". Това, което постигаш с позитивно мислене и му казваш "развитие", аз не му викам така.
"1. Позитивното мислене е да откриеш бялата точна на черното платно и да я направиш по-голяма от черното, което става доста трудно и развива доста качества"
А обективното мислене е да си дадеш сметка, че това е само малка бяла точица на голяаамо черно платно :)))
"Теб те обвиниха, че не виждаш глада по улиците, а си седнал да гледаш някакво си интелектуално развитие. Това също е позитивно мислене, защото гледаш в нещо, което се развива, а не нещо, което се саморуши. "
На твоите "развива" и "руши" аз казвам само "променя се". Надявам се да схванеш какво имам предвид.
" В книгата си, Масару Емото, разказва за един експеримент. Изводите от който, са следните: Най-добре живият организъм вирее и се развива в среда изпълнена с Любов и Благодарност, следва това, което се развива само с любов, после макар и с пъти по-забавено е растящото с Омраза и Ненавист и на последно място, което вегетира от самото си раждане е, което бива пренебрегнато. "
Явно с господин Масару Емото също се различаваме в разбирането си за термина "развитие"
Да си обективен изключва това да си позитивен. Позитивизмът е един вид ограничение на разума. Да си позитивен означава, че гледаш на света през криво стъкло. Че приемаш по презумпция някои неща, които по своята природа са относителни.
Обективизмът е абстрактна идея. Един човек може само да се стреми към нея. Обективен е камъкът. Аз съм позитивен да. Но се опитвам да се оттърва от тези нагласи, които ме правят такъв. Те са само "пластове на илюзията" и произлизат от това, че съм от плът и кръв.
I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.
|