Харесва ми, че държиш на своето усещане за нещата. Наистина, когато си влюбен, никой друг не може да се класира по-високо от твоя човек и вътрешно не ти се иска да се пренастройваш и да го заменяш.

И все пак, от моя личен опит ми се струва, че любовта е като омагъосване. Омагъосване и наркотична пристрастеност. Свързваш интимността и близостта единствено с този човек, съзнанието ти премисля единствено как да бъдеш отново с него, струва ти се, че няма да срещнеш друг равностоен. И все пак аз след време съм срещала и дори ми се е случвало да не искам да се връщам при старата си любов, когато той по-късно поиска да се върне при мен или поне така изглеждаше.

Струва ми се, че всяко чувство иска подхранване и ако не го (само)подхранваш (с мислите си) или чрез обстоятелсвата, то постепенно избледнява.

И аз прекарах последната година изхабявайки адски много време в мисли за един човек, емоции, които ме изтощаваха. От нова година започнах да излизам с друг и макар вътрешно да не съм се излекувала от предишния, имам чувстото, че новата връзка ме обогати и дори ми помогна да се чувствам по-леко в комуникацията с предишния (с когото все още поддържаме чат-пат връзка).