Според мен Вие и така помагате достатъчно... дистанционно, за което Ви благодаря.
Много е странно също така това, че в момента в който са му казали, че се прибирам (аз живея в чужбина), за да разбера какво се е случило у дома... и той се е кротнал. Започнал е отново да се държи с уважение към майка ми и хората покрай него.
Истината е, че аз не мисля че е чак толкова страшно положението, че да използваме "силова психиатрична помощ". Ще се опитам обаче да ги изпратя на психотерапевт с брат ми заедно, ако е възможно (представям си го нещо като брачен консултант само че в ролите ще са баща и син)... дано там наистина да могат да си преодолеят различията и да се научат да разговарят помежду си. Според мен основния проблем произтича от тоталната липса на комуникация в моето семейство - те просто не си говорят, а и баща ми има някаква идея за "правилен" според него поведенчески модел.... и в момента, в който някой не се вмести в този стереотип - проблемите се появяват...