Смея да кажа, че имам подобен проблем. Проблем върху който съм мислил много и съм опитвал различни начини да разреша - проблема с това, че приемам някой за единствената и неповторимата, за жената за мен, в крайна сметка както казаха тук - за моя собственост.
Което са много дълбоки причини в мен, още от детството ми. Какви и защо не зная, няма и значение.
Всичко това са глупости!
Аз не притежавам никой и никой не ме притежава мен.
Успях в голяма степен да се приема, да заживея в мир със себе си, да променя в себе си неща които не харесвам и да утвърдя други които харесвам.
Когато изпадна в такава ситуация - да харесвам и да искам да съм с някого който не иска да е с мен, се обръщам към себе си, буквално си представям най-лошото което може да произтече от този факт. А кое е то, най-лошото? Ами най-лошото е, че няма да бъда заедно с нея.

Аз тук ли съм още? Тук съм.
Моите приятели тук ли са още? Тук са.
Ще отида ли в Рила тази година? Ще отида.
Племенничето ми расте ли? Расте, с всеки изминал ден.

Трудно е, да приемеш факта, че някой който много харесваш, може би дори обичаш или поне си мислиш така, ще е с някой друг. Да, не че няма да е с мен, а че ще е с някой друг. Ето това са мисли които могат да ме погубят ако им се оставя.
Намерих и постоянно търся неща които да ме държат прав и на които мога да разчитам в тежки моменти. Нещата които ме правят това да съм аз. Да слушам Музика която ме зарежда с енергия, да чета неща които ме интересуват, и т.н.
Физическото натоварване е много важно за мен, като отида във фитнеса цялата тази енергия която е в главата ми и която трябва да избие нанякъде я влагам в това мускулите ми да изтръпнат от болка.
Болката е това което много ми помага да се движа напред! Не само физическата, всяка болка.

Знаеш ли какво ми се случи преди няколко месеца? Имаше едно момиче, преди 3 години което обичах, много. И бях с нея, за кратко. След това тя изчезна, просто ей така, не се обади. Месеци наред едва спях, всичко загуби смисъл, как ще живея без нея. С времето това отмина, потопих се в работа, животът ми тръгна в друга посока, преодолях я. Казах си - край, няма да съм с нея никога, това е, приеми го! И го приех. И светът стана слънчев.
Тя ми се обади, преди 2 месеца. Видяхме се, правихме секс, тя ми каза, че ме обича.
И знаеш ли какво изпитах? НИЩО!
Вече нямаше значение.
Тя е минало, аз я преодолях, нея и всяка друга като нея. И ще продължа да го правя.
Защото аз не завися от нечии желания, аз имам свой живот. Който иска да е част от него - добре дошъл да е, който не иска - нека живее собствения си както намери за добре.

Намери нещата които са важни за теб, само за теб. Търси постоянно, дори в момента да не виждаш смисъл от нищо.
Само когато човек е силен сам за себе си, чак тогава може да помага на хората около себе си.
А за да е силен човек, той трябва да е стъпил на здрава основа.
Тази основа за себе си можеш да я изградиш единствено ти.