самотата идва от отделянето от другите. от липсата на заедност с другите. от осъждането на другите. когато казваш ти си в грешка, аз не разбирам и не приемам това, ти казваш че си нещо повече от другия, което не е така. човек трябва да е смирен, а не високомерен. всеки може да сгреши, и дори когато х греши, неговата грешка е и моя. но аз не чувствам болка от това, аз не се мисля за повече от х, аз чувствам само състрадание. защото аз приемем себе си.

човек първо трябва да се самоприеме, за да приеме другите с тяхните недостатъци, грешки и т.н. това е смирение. вътрешно смирение.