Навън винаги е било страшно. Всички приказки, че сега е по-зле от всякога са заблуди (като изключим съществуването на оръжията за масово поразяване). Тея приказки са същите както ония, че младите поколения са по-лоши от предходните. Всъщност, още Сократ преди 2000 и косур години казвал на учениците си, че младежта се е развалила. Истината е, че глупавите хора винаги са били 99,99999% от всички хора. Умни хора си е имало, има и ще има.
Да се уточня от преди. Гнусно ми е не това, че хората обичат да се веселят, да гуляят и да лицемерстват, а това, че тези неща изпълват целият им живот. Огромният процент от хората нито веднъж през живота си не се замислят по някой да речем важен философски въпрос. Гнусно ми е, че за тях абстрактното е абсолютно безполезно, докато практическото е за тях Бог. Долавяш ли идеята ми? Всяка мисъл, свързана с благополучие е мисъл на животно. Между мотивите на истински разумно същество и на животно трябва да има принципна разлика. Действията на огромната част от хората са от напълно животински мотиви през целият им живот. Ако си една от тях, навярно се питаш: че какво има извън това?
Няма да е неоснователно да предположа, че с когото и да разговарям, той вероятно е един от това число. Понеже такива са почти всички хора. Така че не се обиждай от горното. То разбира се може и да е погрешно що се отнася до теб.
Ето един пример за проява на истински разум. Примерно аз може да искам да знам как е устроен точно света, как функционира. Просто от интерес, без никаква мисъл, че ще спечеля нещо. Ако узная отговора на въпроса ми, това с нищо няма да направи живота ми по-добър. Но все пак за мен е важно да науча отговора. Това демонстрира, че не всички желания задължително са от животински мотиви.
Има и въпроси много по-абстрактни от този. Ако отговорът на този въпрос може да бъде свързан с практиката по някакъв начин, то има такива въпроси, чиито отговори са напълно абстрактни. Примерно един математик може да се интересува какви са свойствата на 53-мерно пространство на Лобачевски (това са пространства с кривина, доста по-различни от геометрията изучавана в училище). Както лесно може да се досетиш, отговора на въпросите на такъв един човек по никакъв начин не могат да бъдат свързани с практически цели. Тези пространства са много далеч от всичко познато.
Изобщо искам да кажа, че съществува интерес, изцяло неподчинен на ползата, файдата и охолството. Но повечето хора за сега не са надминали с нищо маймуните. И навярно така ще си продължава още хиляди, може би милиони години...
Но аз съм оптимист. Вярвам, че един ден цялото човечество ще бъде населявано от разумни същества. Също така вярвам, че ще просъществува още дълго време.
Колкото до религията, преди известно време осъзнах, че всички религии са необективни. Наричам ги "философии на доброто". Преди това бях силно религиозен. Имах обичай винаги като видя църква да се кръстя и да се покланям, като поклон пред всемогъществото на Бога. Приятелите ми още го помнят. После видях велика измама в религията. Не казвам, че измамата е преднамерена или пък от лоши помисли. Но аз просто исках да знам истината, а не една добронамерена лъжа.
За мен не беше достатъчно просто да вярвам в Бог, трябваше да докажа съществуването му за себе си. И успях. Сега не просто вярвам, че Бог съществува, сега го знам. Но не един религиозен добродетелен Бог, а един философски абсолютен Бог.
Тези въпроси не са много за тоя клуб. Но искам да те попитам нещо. Ако Бог е всемогъщ всемъдър създател на Вселената, защо да го е еня за нашите там дела и да ни дава разни заръки да спазваме? Нима по някакъв, какъвто и да било начин Той е зависим от това дали спазваме заръките му или не? И още, найстина ли мислиш, че е създал Вселената заради нас? Или пък, че представляваме някакъв интерес за Него?
Можеш да кажеш "Ако няма никакъв интерес към нас, тогава съществуването ни няма да има смисъл". Бих могъл да дам един такъв отговор: ако ние по принцип сме ограничени същества, докато Бог е по принцип неограничен, тогава по никъкъв начин не можем да схванем мотивите Му. Той е различен от нас в самата си същност. Това, че трябвало да приличаме на него е една от заблудите на религията.
Но ти си знаеш
Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni
|