Бе аз исках да кажа, че не обичам и най-малките степени на провокации и конфликт, обаче, ако хората срещу мен просто не разбират от игнориране и безразличие предпочитам вместо да си хабя нервите да им набия шамарите. Нали разбираш, в споровете ме боли душата, а чрез боя се успокоявам. Но боят не е винаги - тоест много рядко, като крайно решение. Много ясно, че няма да стоя като п*тка, я. Иначе предпочитам игнорирането и безразличието пред омразата, но споровете пораждат омраза. Боят - той може и да я засили, но може и да я намали. Аз веднъж търпях, търпях и търпях и накрая се сбихме с един съученик в училище, но не кретенските изпълнения - аз ще викна еди-кой си, ами само двамата, както трябва и разрешихме конфликта. Никой не победи, а и двамата победихме. После, ако не приятели се отнасяхме доста по-добре един към друг. Но просто му доказах, че и аз имам достойнство. А в спора как да го защитя, като има гадни хора, които всичко обръщат в своя полза. Не мога да споря и не обичам да споря.