Мила "......", за съжаление няма начини да се преодолее несподелената Любов. Пиша това и май вече се сещам за един, само за един- говори за нея, пиши за нея, зарови се в нея, плачи за нея, мечтай за нея, преувеличавай я, изстрадай я!!! Звучи ти абсурдно? Паулу Коелю пише: "Когато разказваме личната си история отново и отново тя губи от силата си, освобождаваме се от влиянието й и можем да продължим напред без товар"
Така че ако това е някакъв начин- не се опитвай да избягаш от нея, а се "гмурни" в най-дълбокото, в най-тежкото, в най-мъчителното. Плачи, крещи, страдай. Изстрадай я!!! Знам, че трябва много много време, то е необходимо, това е едно своеобразно духовно израстване. След като минеш този период (знам, че ти изглежда като цяла вечност, но повярвай ми ще мине!) ти ще си една по-духовна и по-осъзната личност. Това разочарование се случва задължително в живота на всеки човек за да разтърси психиката му и да го тласне напред и нагоре. Преживей го и ти, няма да те убие! Да, ще ти остави белези за цял живот, но ще дойде ден когато те ще ти напомнят само за онзи период на трансформация.
И ще те посъветвам още нещо- НЕДЕЙ ДА МЪЛЧИШ!!! В момента когато някой "се научи" да мълчи той умира. Ние сме малки незначителни прашинки в безкрая на Вселената, единственият начин да оставим следа след себе си е Словото. Дори когато ти се струва, че никой не те разбира, недей да мълчиш, а продължавай да викаш, да обясняваш, да се изразяваш. Само недей, моля те, да се научаваш да мълчиш за цял живот! Светът е ОКОЛО теб, а не ВЪТРЕ в теб!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите