Здравейте
Психолозите не предписват лекарства. Не им е това работата!
Иначе по темата депресия, сега.
За да се преборим с депресията (въпреки, че думата боря се, никак не е точна) - трябва първо да разберем какво представлява депресията.
Всъщност тя е "здравословна", играейки ролята на "сигнална лампа".
В живота, който водим, в обществото в което живем - сме свикнали да обръщаме внимание на нещата едва, когато "ножът опре до кост"... и ето тук се появява депресията, в ролята на "аларма", за да сигнализира.
Повечето от психотерапевтите гледаме на депресията по този начин.
Депресията е резултат от умора, а когато човек работи - той се уморява.
Човек "щрака" и "цъка" постоянно, извършва физическа работа, умствена работа, емоционална работа, духовна работа.
Всяка от тези "работи" носи умора. Когато имаме умора, възниква и естествената нужда от почивка.
Нуждата от почивка става толкова по- наложителна, колкото по продължителна и натоварваща е била дейността ни.
След почивка човек се чувства отлично разположен и свеж.
Съвсем естествено е човек, който работи - да се измори, да има нужда от почивка и когато отпочине да започне да работи отново.
Ако поради някаква причина (фактор на средата, страх, споразумение със самия себе си) човек не получи почивката, от която има нужда...ако точно в този момент бъдат "впрегнати" всички сили и човек продължи да "работи" - тогава той "работи" зле (защото е изморен). Така изпада в състояние на голяма умора. Ако пак пренебрегне това ( поради някакви прични) и продължи да действа - човек изпада в състояние на прекомерна умора. Пренепрегвайки нея, човек стига до изтощение. Изтощението от своя страна предизвиква двойна реакция - депресия или свръхвъзбуда. Няма депресия без свръхвъзбуда, няма свръхвъзбуда без депресия.
Пример: Момче и момиче - връзка. Момичето е любвеобвилно и стремящо се да покаже любовта си по всеки начин. Момчето е от типа хора, които трудно изразяват чувствата си, рядко ги показват. Той е егоист, обича по скоро да получава, отколкото да дава. Момичето се чувства несигурно - за нея неговото поведение означава студенина. Това я наранява. Иска й се да има промяна, но се страхува да я заяви, защото смята, че по този начин ще отблъсне момчето. Тя решава, че не е достатъчно добра, че трябва да е по- добра за да може той да я обича и най- вече да й покаже че я обича, по начина по който тя иска. Въпреки всичко което прави, той остава студен.
Ако наложим модела на депресията върху този пример ето какво ще открием:
Момичето работи (обича го). Тя има нужда от това той да й покаже любовта си, за да се почувства по- сигурна. Тези двете неща водят до умора. Всичко ще се оправи, ако тя му заяви какво не й харесва и той се вслуша в думите й (по този начин ще се случи почивката). Тя не може да каже какво й "тежи", защото се страхува да не бъде изоставена(ето я пречката пред почивката, заради своя страх - тя не си почива). Тя решава, че трябва да е "по-добра" за да получи израза на неговата любов и внимание ( Тя отново работи, но вече е изморена). Това се повтаря много пъти, докато се стихне до изтощение, което резултира в свръхвъзбуда или депресия.
Депресята / свръхвъзбудата е резултат от пренебрегната нужда от "почивка".
Тя (депресията) ни насочва имено към това - към причината човек да си "забрани" почивка, когато има нужда от нея.
Едни си забраняваме почивка, поради комплекси...други си забраняват почивка, защото "не му е сега момента" или защото реалността "не позволява"...
Подтискането на депресията с каквито и да е средства, усилие на волята, медикаменти в това число, не дава терапевтичен резултат в истинския смисъл на думата. Депресията идва да ни покаже належащата нужда от почивка, а ние се борим с нея (с медикаменти най често), само за да продължим да работим...т.е да следваме "порочния" модел. Не се прави така ! .
Терапията се случва, когато се случи разбиране. Разбирането се случва, когато се учи. Терапия = учене ( К.Г.Юнг за петстепенния процес на терапията). Медикаментите, волевото усилие не помагат за ученето (разбирането).
За да се случи терапията, за да се случи освобождаването от депресия - трябва да се случи почивка + учене.
Ролята не терапевта е да открие какво ( ситуация, мисловен модел, споразумение и т.н.) изморява човек, какво не позволява на този конкретен човек да си почива. Когато това се случи, се случва и освобождаването от депресията. След това, остава човек да се научи на новия модел и как да го прилага в живота си. Всичко това, в повечето случаи, става в рамките на т.нар. кратка терапия, за 6- 8 сесии ( 1 месец интензивна работа с терапевт - 2 пъти седмично).
Кратката терапия е достатъчна за симптоматичното лечение на конкретнопроявилата се депресия, а ако е налице добър специалист и добра "химия" между него и клиента - тогава се елеминира и възможността от рецидив на аналогични депресии.
Има сериозни случаи в които е необходимо да се включи съпътстваща медикаментозна терапия, но не бива тя да е водеща. Лекарствата целят единствено да се създаде "пространство" и възможност за психотерапевтична работа.
Без значение каква е терапията, тя не бива да създава зависимост.
Тъй като у нас механиката на депресита е недобре известна на повечето практикуващи в областта, се получава имено това - лекраства години наред, години съсипан живот - това се не случва в "белите страни"!
Там където прокараш граница, там ще водиш война...
|