Опитай се да намериш и красотата на несподелената любов.
Не е ли тя най-силната и красивата? Защото нашата човешка природа е такава , че когато притежаваме нещо ние бързо започваме да го приемаме за даденост, преставаме да го определяме като нещо ценно. И дори повече- започва да ни доскучава и даже дразни и отвращава! Нямането , несподелената любов е нещо друго. Ние копнеем да нея! Мечтаем за нея! Изграждаме съвършена представа за нея. Често по-красива , по-близка до самите нас от реалното случване. Партниора е промечтан, в тази мечта НЕ прозира "измамата" на реалността- той няма лош дъх сутрин, има идеалния размер полови органи , той ни разбира...
Света е озарен от сладката болка на несподелената любов!
Извадени сме от унеса на навика, от слепотата на удобството!
Трудно е, болезнено и непоносимо, но ужасно красиво!
Стига да имаш сетива!
Има време да се събуждаш до някой друг. Сега се събуждай до самата себе си.
Намери себе, изгради се, налей в себе си, за да можеш да даваш пък да виждаш когато ти дават.
Стига толкова.
Ако искаш може да ми пишеш на скайп: dobry111