"Много често и отсрешната страна е на същото мнение.
Има хора, които са твърде плахи и не могат да признаят влечението си. Понякога отсрешната страна инстиктивно избягва себеподобен партньор, защото търси властен такъв. Друг път не си допадат или несподелената любов може да представлява вид непримиримост, когато желаем да притежаваме някого."

- това ми написа на питането и аз ти отговорих. Не разбрах как докара нещата до предвидимост, нито пък защо. Вероятно искаш да кажеш нещо. Или пък посоката на отговорите ти е такава като че ли си мислиш, че става дума за неизречена любов, или за невъзможна любов.
Не, не е неизречена. Несподелена е- това е когато само единия от двамата обича, а другия не. Тъй че то няма и за какво да се живее в миналото, там няма нищо което да се преживява отново.

Попитах в този клуб дали някой знае как се преодолява несподелена любов, възможно е да има начини. Възможно е да има и хапчета, измислят хапчета за какво ли не, бих пила веднага.
Попитах, защото обърканите ми чувства са ме подлъгали за една посока, в която няма нищо, и сега изобщо съм без посока. Ако любовта беше само неизречена, или невъзможна, нямаше да е така.
Толкова съм без посока, колкото е трудно да си представя че е възможно да се случи изобщо на друг човек. Неща като `притежание`, `непримиримости` и пр. стандартни глупости са безкрайно встрани от такова безпосочие. Знам че не можеш да го разбереш, никой не може докато не му се случи.

Но още веднъж ти благодаря за учтивостта да разговаряш с мен. Така разбирам колко клиширано се възприемат изживяванията на другите и се надявам да не го правя никога.