Не е необичайно човек да не знае много неща.
Животът си е несправедлив и макар да го знаеш, ти не се примиряваш.
Тревожно е само, че ние сме единствените животни, които се спъваме два пъти в един и същ камък. Неспособни сме да дадем приоритет на Разума и това е основния ни недостатък, от който произлизат всичките ни проблеми.

Защо си се взряла в една единствена частица и пренебрегваш живата реалност?
Защо си избрала само една от неизброимите възможности?
Защо се подчиняваш на една каскада от биохимични реакции - емоциален отклик на това, което някога си възприела?
Трябва да разбереш, че мозъкът ти сега не прави разлика между това, което вижда наоколо, и миналите ти спомени.
Но ти вече си достатъчно голяма, (и достатъчно упорита) за да се научиш да изживяваш и чувстваш света, а не това, което е нереално!