“Уви, няма лек срещу простотията, примитивизма, низките страсти... или най-общо казано, срещу “войнстващата” бездуховност.” – А да разбирам ли аз, че ти си “духовна” личност? И в какво се изразява твоята “духовност”? Какви “духовни” неща си направила през последните няколко месеца?

“Която обаче, забележи това, винаги е с непоклатимо високо самочувствие. Защо ли?” –Какъв извод да си направя? Че те дразни високото самочувствие? Какви мъже харесваш? Прегърбени комплексари, които четат Умберто Еко, слушат “духовна” музика и те карат да се изчервяваш от срам когато те види някой на обществено място с тях? За това ли те дразни високото самочувствие у хора като мене? Защото ти го нямаш и защото мъжете с които общуват също го нямат? Може би. Не знам.

“Е, лесно бих могла да докажа – не на самия теб, разбира се, - че упоменатата по-горе съвместимост е просто невъзможна.” – Докажи ми го. Докажи ми връзката между интелекта на човек и неговите вкусове. Първо ми докажи, че имаш обективен критерии да измерваш интелигентността на човек.

Трябва ли да се извинявам на хора като тебе, че съм “бездуховен”? Не разбира се! Ще ни търпите. Твоите деца ще търпят моите “бездуховни” деца, а твоите внуци ще търпят моите “бездуховни” внуци.
Дължа ли ти извинение, че имам високо самочувствие? Ама не било подплатено с нищо? Самочувствието ми нямало покритие? Виж как ти чета мислите! Дали па не съм чувал и преди това такива неща?

Съжалявам, че има толкова много хора като тебе, които живеят пълни с горчивина и омраза. Много съжалявам, че живееме в общество, което не оценява духовността на хора като тебе….глупости приказвам. Изобщо не съжалявам!