"Тази музика просто е израз на първобитното, телесното, животинското у човека...на сексуалния инстинкт и инстинктът за оцеляване като цяло" - Това научно доказан с експерименти факт ли е или си е твое разсъждение?

"Хората, които слушат друга музика, също търсят начин да задоволят тези потребности - било то чрез алкохол, трева, екстази или някаква друга зависимост... " - Хората, които слушат джаз какви потребности се опитват да задоволят?

"...Обаче темата е интересна, току виж съм си написала дипломната работа върху нея" - Аз мога да напиша дипломна работа върху българския феномен наречен "чалгоомраза". Този феномен произлиза от един друг феномен, който беше много разпространен през 1980-те години. Таричам го "омраза по сръбската музика".
И двата феномена се отнасят за едно и също болестно състояние което ходи по определен вид хора. Това са хора с претенции, че са интелектуалци, но в същност са псевдоинтелектуалци. Псевдоинтелектуалецът знае, че не е интелектуалец, но се опитва да го прикрие по най-различни начини. Един от тези начини е да демонстрира открита неприязъм към вкусовете и разбиранията на "обикновените" хора или както той ги нарича "простаците" или "чалгаджиите". Друго характерно за псевдоинтелектуалците, които страдат от синдрома на "чалкоомразата" е че те смятат себе си за хора съм по-добър вкус от вкуса на обикновените хора. Разбира се това не би моголо да е така, защото качеството на нечии вкус не може да се докаже по обективен начин. Никой не би могъл да докаже по обективен научен начин, че слушането на един вид музика е проява на добър вкус, а слушането на друг вид музика не е.
Болните от синдрома на "чалгоомразата" обаче не се интересуват от подобни доводи. За тях е важно да докажат на самите себе си и на хората с които общуват, че са носители на по-високи критерии за красота, че са по-добри от обикновените хора. Това е резултат от дълбоко вкоренено чувство за малоценност, а негова проява е желанието на "чалгомразците" да доказват, че те са по-добри с нещо от "чалгаджиите".
Има и нещо друго, което е интересно. Не малка част от страдащите от синдрома на "чалгоомразата" харесват "чалга", но ги е страх да си признаят за да не паднат в очите на хората с които общуват. Страх ги е, че ако признаят, че харесват чалга ще бъдат обявени за простаци. За един псевдоинтелектуалец няма по-голям кошмар от това. Това ми напомня за приказката на Андерсен "Новите дрехи на Царя". Всички виждат, че царят е гол, но никой не иска да си признае, че невижда дрехи за да не го помислят за глупав (според "швиачите" дрехите са били видими само за умни хора).
Лечението на синдрома "чалго омраза" е трудно. Затруднява се поради факта, че почти всички носители на тази болест отричат, че се нуждаят от лечение.
Темата наистина е интересна. Пълно е с пациенти в България.