Здравей мила!
Запомни- бъди достатъчно внимателна и съзнателна към решенията, които взимаш относно своите действия и не прехвърляй отговорността за тях или последствията от тях другиму!Тогава ще разграничиш ясно това що се отнася до теб и това което е извън теб и не е твоя отговорност .
Опитай се да анализираш чувството си на вина.
Приемаш я като доказателство и засвидетелстване на твоята ЗАГРИЖЕНОСТ?!?!А?Страх те е, че ако не изпитваш чувство на вина ще бъдеш "разкрита" като "порочна ", "безчовечна", "коравосърдечна"...Чувството на вина се явява видимото доказателство за това че ти пука...?
А задължително ли е някой да те смята за "внимателен" човек?Задължително ли е някой да те смята за каквото и да било..
Това ,освен че е форма на поведение, която е изключително язвителна по отношение на личността ти, е най-безполезната такава.
Вината демобилизира по повод нещо което вече е минало и не може да бъде променено.
Самонаказваш ли се чрез чувството на вина поради някаква непристойна постъпка, в твоите или чужди очи, или я използваш като оправдание, един вид изкупление на съзнателните ти грехове, за това да не полагаш усилие да промениш нещата и да повториш отново тази непристойност.Може би чувството на вина просто те освобождава от отговорност..?
Вземи си помисли по тоз въпрос.
... и върху стремежа си за одобряван стил на поведение...