Проблемът наистина беше, че доста дълго време ти се опитваше публично да си самодокажеш, че има разлика между истинската и заявената нужда.
Постфактум те оверявам, че това си беше неволен фарс, или просто много успешен блъф от твоя страна. Но живота си е една игра на покер, така че няма защо да се учудваме, че държащите кент-флош не издържаха психически и се отказаха от наддаванията - животът се отразява във виртуала.

Как прекрасно ми присвои ексцентричност във връзка с един толкова несъществен за виртуалния ми образ факт - модераторския ми пост. За Дино аз тук не съм говорил, така че може ли просто да съм ексцентричен - ей така от самосебеси, без да съм такъв заради разпрострялото ми се къде ли не любопитство, което ти ми насаждаш като тематично определящо моите действия?

Изексцентризирах, а?
Съжалявам - тик.

И все пак наистина се радвам, че разбрах, че имаш философия, от която си била водена. Бях се притеснил по едно време, че го правиш ей така, което наистина ми бъркаше в мозъчето - експерименти с цел изследване, прилагани върху хора, може да са ти полезни от професионална гледна точка, но самите хора не биха се похвалили с полза от това.

Мир?

Елементарно, Уотсън!