не си разбрал, извинявам се за директния ми изказ, обаче не може да имаш надежда, ако искаш да я нямаш, това си е абсурд! Изтощаването аз го описах по-горе откъде се получава, не мога да повтарям на всеки все едно и също.
Значи, на теб ти изнася нещо да е еди-как си и ти мислено и психически се надяваш това да стане, а самата идея за това може да дойде от теб, а може да дойде и отвън, от друг. Така си раждаш надеждата, защото така ти се иска да бъде, да се получи това нещо, което на тебе ти изнася да се получи. Ти подпомагаш надеждата си да стане реалност, правиш разни неща в тая насока, обаче все не се получава. Ти си искаш твоето и си мислиш, че трябва повече търпение, не му е дошло времето или нещо друго да направиш. Това е надъхване, за да си крепиш надеждата, защото си я искаш, много, направо не можеш да се контролираш. Надеждата е като наркотик! Бре, ква мисъл измислих! След доста време бавно и малко по малко си разбрал, че всичко е било илюзия, лъжа, заблуда, тъпа мечта, знам ли там още какво, което ти е страданието и накрая намразваш всичко, свързано с тая несбъдната надежда и повече не искаш никакви надежди. Човек през целия си живот се убива малко по малко, убива си по нещичко в себе си през целия си живот до смъртта, когато вече нищо не е останало! Ясно, днес ме бива по умозаключенията!

***