Моето усещане е, че в момент на дежа ву, не аз променям миналото, а миналото променя мен, update-ва ме някак си... със закъснение. Усещам го тук и днес, нахълтващо от вчера... напомнящо за себе си, и потвърждаващо, че аз съм и "някой друг", когото не познавам напълно. А именно - себе си.
Лично аз не възприемам тези усещания със страх. Даже се радвам, когато се случат. Имам усещане за подновена далечна връзка със самата себе си. Чувствам се комфортно, защото обичам завръщанията. Особено към себе си.
Мисля, че си много права, че това е телепатия между нас самите. Може би между подсъзнанието и съзнанието ни. A flash. Просто това. Не бива да се плашим или учудваме. Това е нещо нормално.
Мисля, че е малко рано да се търси открито научно обяснение на това. Но кой знае... Смятам обаче, че определено не е заболяване, и не може да бъде. Това е естествена връзка, която идва да покаже, че ние не сме само материални същества, а и духовни. Колкото по-често го получаваш като изживяване, толкова повече пси-енергия имаш в действие. Това е енергията, която всички имаме, но не всички сме я събудили и я използваме.
.......