Не се притеснявам от никого...дори и от воайорите...не съм ги плюла..
просто изведнъж осъзнах че ги има и се учудих..не че не съм знаела и преди..ама ми светна снощи..защото клуба като че беше съвсем празен...никой не пише..и изведнъж...видели темата 60 човека..примерно..
Знам, че има хора, които разглеждат само..и поради една или друга причина не пишат..и аз така само гледам в други клубове..защото ми е интересно...а не пиша, или защото нямам какво, или защото се притеснявам да се намесвам..не е трудно да предположа, че много хора са така..не мисля, че някой се интересува специално от моята скромна особа:-))
А и друго осъзнах...че като разкривам така какво мисля..а често и какво чувствам..това си е душевно разголване...помня, че по едно време ..преди няколко дни, реших да се отпусна малко в показването на себе си..на душата си..знам, че има хора, които са подразнени..може би го намират за фалш...тук много хора си разголват ума..най- доброто от него..но е някак безлично..исках да стана лична..да се "избистря" като образ на човек за тези, които се интересуват от мен..а може би защото самата аз харесвам такива хора..които са смели да покажат душата си...и искам и те да ме харесват..
мислех си още снощи...защо така изведнъж приемам някой, който се "разчупи"...не само да покаже слабостта си..но някак да покаже че е човек..
Предполагам, че ще ме нападне някой, че тук не е място за приятелство...че ако не съм го намерила в реалния живот, нета няма да ми помогне..вътрешно вече си зададох всички въпроси..нападнах се с всички нападки..питах се дали не е фамилиарничене това разкриване...и защо имам нужда от него..опитвах се да се накарам да погледна на клуба като едно място за професионални разговори и дискусии, в който моето поведение е неадекватно...накарах се сама да се преместя в клуб "Вечни размисли"..май имаше такъв...още не съм ходила в него..също и се защитих пред себе си с всички възможни доводи..но те не се оказаха толкова много...понякога не можеш да докажеш с разумни доводи това, в което вярваш..защото как да докажа, че за мен психологията е преди всичко човещина..разбиране..любов към хората..че не искам винаги да помагам..защото самата аз много често съм слаба и имам нужда от помощ и подкрепа..че не искам да се крия зад разума си..защото така няма как да ме видят, когато имам нужда от помощ...нали съм скрита...
не искам вече да призовавам за нищо...да показвам грешките не искам..нито да давам съвети..но знам че още след един час може пак да го направя...защото ще съм се променила пак до тогава..:-))не че това сега няма да го има..а просто ще е отстъпило за малко на заден план...

Извинявай, че толкова дълго стана...аз не пиша само на теб, а на всеки. който ще го прочете..
сега пиша, после ще мисля:-))иначе ще изтрия написаното..а това ще е само от страх..