..и движенията ти създават релации..Влизаш в контакти, които - стандартно или не - създават нови подусловия;

Разбира се, че е възможно да подминаваш останалите безучастно. Да пренебрегваш опитите им да те допрат. Да ги игнорираш съзнателно. Правено е. На Луната няма последствия. Там липсват институции (като болницата, в която се раждаме или училището, в което растем до себеподобни). И мениджмънт не им трябва, така де - управлението се занимава с модерната организация.

На земния сателит можеш по цял ден да си правиш пясъчни замъци и пренасяш камъчета от това хълмче в езерцето. Можеш и да медитираш в поза лотос, съзерцавайки Земята. Предполагам и до философска теория за състоянието си можеш да стигнеш. На Земята няма да разберат. Не защото Луната не ги интересува (при нас ресурсите са ограничени. Задачата ни е да не ги пилеем, а намерим нови източници), а понеже са еволюирали още от времето на птиците, до съзнание на общността. Грижат се за малките си, когато те са безпомощни. Живеят в двойки. Градят гнезда. Пазят територията си в битка с други птици.. Хората, както и най-старите птици, биха изчезнали (случвало се е от зората на живота) ако не търпят постоянна промяна в поведението. Тя не е генна и не се пренася генно. Предава се постредством учене. Последното става само в общност. Извън нея - няма смисъл, няма цел, няма наследственост. Без общност, драга, ни няма.

Кой е казал, че еволюцията не е взела жертви ? О ! и още как. Отнела е всичко, което бихме вършили на Луната сами, в хармония със себе си и предполагам - всичко, което не познавам
Аз съм и искам да бъда тук. Виноват

God Help us. She has read s.t again