....продължение на превода....

Ние всички живеем на брега на безкрайното море, което е творящата сила на живота. Ние го носим вътре в нас - висша сила, съвършенна мъдрост и необятна радост.....но то е скрито в нашите дълбини. Помислете си за това - ако можехме да го извадим на светло и да черпим от него постоянно....
Хиндуисткото откритие да реализира човешкия потенциал се обобщава в понятието “йога”. “Йога” е един тренировъчен метод, който довежда до интегриране или обединяване-съюз. Той съдържа физически упражнения но тяхната крайна цел е обединяване с Бога. Духовните пътища, които хиндуистите са прокарали към тази цел са 4 на брой. В първия момент това изглежда изненадващо.....Ако има една цел не би ли следвало да има един път към нея? Можеше да е така ако ние всички започвахме от едно и също място......но в действителност хората се приближават към целта от различни ъгли/посоки, така че трябва повече пътища. Различните стартови точки зависят и пасват за различните типове хора. Всички религии на света признават различни духовни типове, но хиндуизма е посветил в това отношение изключително
внимание - той идентифицира най-важните типове и скицира методите, които пасват за всеки от тях.
В резултат - едно признание, което преминава през цялата религия, че има повече пътища към Бог и всеки изисква своите методи за успех. Когато хиндуизма говори за 4 пътя - това отговаря на четирите типа хора. Някои хора са преди всичко съзерцателни-разсъждаващи. Други са активни и енергични. И накрая - някои, които обичат да експериментират. За всеки от тези типове характери препоръчват хиндуистите една специална йога, която е оформена така, че да извади най-доброто от силните страни на този тип. Типовете не са разделени с огнеупорна стена.....Всеки човек има един дял надарености във всичките 4 посоки, по същия начин както ако разделим едно тесте от карти на 4 ще имаме във всеки дял от 4-те вида бои. Но най-често човек играе с най-силния си цвят.
Всичките 4 пътища започват с морални приготовления. Тъй като целта на йогите е да достигнат до най-дълбоката - божествена същност на Аза, пяната от повърхността трябва да се премахне. Егоизмът размътва водата, омразата изопачава обективността.
Първата стъпка на всяка от 4-те йога поради това съдържа - отказване от лошите навици и създаване на нови добри навици. Отказване от нараняване на другите, отказване от лъжата, от кражбата, упражнения за владеене на себе си, чистота, доволство и самодисциплина и наличието на едно изгарящо желание да постигнеш целта. С тези общи приготовления на ум/предвид ние продължаваме по-нататъка към
специалните направления на 4-те вида йога.

......следва....


9.
Тема Re: Реализацията (9) Хиндуизмът - 7 [re: Oro]
Автор Oro (коректен)
Публикувано 28.03.02 18:38


........продължение на превода.....

JNANA JOGA - Пътя към Бога чрез опознаване.

JNANA JOGA е предназначена за духовните аспиранти, които имат силна наклонност към размишления/разсъждения. Това е пътя към единство с Бога чрез опознаването.
Това опознаване няма нищо общо с конкретната информация. Това е едно интуитивно разграничение, което превръща узнатото в опознато. Размисълът е важен за този вид хора. Тяхните мисли навлизат дълбоко в тяхния живот и го преобразуват.
За този тип съзерцателни хора хиндуизма предлага една поредица от доказателства, които ще убедят човека, че има нещо повече в един човек от това, което той си мисли че е. Ключът към разбирането е способността да направиш разграничение м/у повърхностния “аз”, който запълва нашето съзнание напълно и......Голямото “АЗ” което е скрито от погледа ни.
Когато човек иска да развие тази способност той минава през 3 степени:
а/ Слушане. Като слуша мъдри хора и чете свещенни писания аспиранта се запознава с виждането, че вътрешното същество е Себе си.
б/ Мислене. С продължително интензивно разсъждаване и съзерцание това, което бе представено в точка “а” като една хипотеза....добива живот. Предлагат се много различни посоки на мислене за тази цел. На учениците може да се препоръча да разгледат/анализират своя ежедневен език - на какво се основава и какво носи.
Думата “мой” напр.съдържа винаги едно разграничение между притежателя и това, което се притежава. Когато аз говоря за “моята” книга или “моето” яке аз не искам да кажа, че аз съм тези неща. Но аз също говора за “моето” тяло, “моят” ум, “моята “ личност - нещо, което означава, че в известен смисъл аз се виждам като нещо отделно от тях. От една друга гледна точка науката разказва, че не се намира почти нищо в моето тяло, което да е било там преди 7 год. и мисленето ми и личността ми са се променили още повече....И все пак по някакъв начин аз оставам същия човек.
Какво е това “нещо” в моята същност, което е оцеляло ? Думата “личност” идва от латинската дума “persona”, която е била първоначално употребявана за маската, която един артист си слага на сцената. Маската показва показва ролята на артиста....но той самия остава скрит зад нея и анонимен. Хиндуистите виждат това като подобен пример за ролите, които нашия постоянен Себе си приема да играе в различни житейски ситуации.
Ако йогата е способен и постоянен тези размисли накрая ще се проявят в едно живо приближаване към постоянния Себе си, който съществува зад преминаващия себе си. И двамата ще стават все по-ясни и разделени, както водата от маслото, които бяха смесени преди като мляко и вода. Тогава човек е готов за третата стъпка по пътя на размисъла, който се състои от
в/ преместване на идентифицирането към вечната част в човека.
Един от ефективните начини да се направи това е да мислиш за номиналния себе си в трето лице. Вместо да мислиш: “Аз пресичам улицата” да мислиш: “ Мария пресича улицата” и да подсилиш това становище като се опиташ да си представиш една картина на Мария пресичаща улицата.
Тези упражнения дават 2 резултата. Те вкарват един клин между самоидентифицирането с повърностния “аз” и заставят това идентифициране към едно по-дълбоко ниво....докато накрая човека чрез разсъждения, които са идентични с тези на истинското Аз става цял и завършен, какъвто винаги е бил в своето най-вътрешно Себе си.
“Ти си То и няма нищо друго освен То, което гледа, чува, мисли или действува.”
/ Упанишадите/

.....следва-а-а-а........


10.
Тема Re: Реализацията (10) Хиндуизмът - 8 [re: Oro]
Автор Oro (коректен)
Публикувано 31.03.02 16:38


........продължение на превода....

BHAKTI YOGA - Пътя към Бога чрез любов.

Йогата чрез опознаване/размисъл изглежда като най-краткия път към божествената реализация, но също и най - стръмния, защото общо взето живота се захранва по-малко от разума отколкото от чувствата. И най-силното от тях е любовта. Целта на Bhakti Yoga - йогата на любовта и посветеността е да насочиш любовта, която лежи в корените на всички сърца към .....Бог.
“Както водата на Ганг тече безшумно към морето” - казва Бог в Bhagavata-purana “така се движи душата на “бхактата” постоянно към Mен - най-висшето същество, което обитава във всички сърца, когато чуят за моята същност”
Bhakti Yoga е най-популярната от четирите йоги. Един от нейните най-известни представители е мистика и поета Tulsidas, който е живял през 1,500 год. В началото на своята женитба той бил толкова ненаситно влюбен в своята жена, че не издържал без нея и един ден. Но я чул да казва: “ Толкова страстно си привързан ти към мен! Ако можеше да прехвърлиш тази преданност към Бог - Него ще достигнеш веднага”
Тулсидас и повярвал и....то се изпълнило.
Bhakti Yoga си представя Бог по един друг начин от Jnana Yoga, в която водеща картина е едно безкрайно море на Съществото, което се намира под безкрайните вълнички на “азът”. В тази представа Бог е безличен или по-скоро “свръхличен”, защото личността /която е ограничена/ изглежда крайна, докато Бог в Jnana Yoga е безкраен. За Bhakti Yoga /или“бхактата” - този който практикува тази йога/ който приема чувствата за по-важни от мислите Бог изглежда различен по всички тези точки.
Първо, бхактата, когато използува любовта, отхвърля всички предположения, че Бог, когото обича е той самия или себе си еднакъв с Истинския Себе си. И настоява, че Бог е различен. Един хиндуиски поет е написал като подзаглавие: “Аз искам да опитам захарта, аз не искам да стана захар” и после:
“ Може ли водата да се пие сама?
Могат ли дърветата да опитат собствените си плодове?
Този, който благоговее и обожава Бог, трябва да застане до Него.
Само така ще може да изпита Неговата пълна с наслада Любов.”
Второ, след като бхактата е убеден в “различността” /от себе си/ на Бог, също и целта му е различна от тази на Jnana-та. Бхактата не прави усилия да се слее с Бог, но обожава Бог с цялата наличност на своето същество. Всичко, което трябва да правим упражнявайки тази йога е да обичаме най-много Бог. Не само да съхраняваме подобна любов, но наистина да обичаме Бог, да обичаме само Бог /докато други неща са обичани във връзка с Бог/, да обичаме Бог без никаква друга причина / нито тази - за да бъдем обичани в ответ/ Но изключително заради самата Любов. Съобразно степента на която сме се посветили на тази задача - ние изпитваме Радост, с която никакво друго изживяване не може да се сравни. С това да обичаш всеотдайно и пълно.
Как може да се създаде една такава любов?
Задачата не е лесна, защото света е толкова пълен с прах, че не е лесно да откриеш един невидим Бог. Тук на помощ идва хиндуизма със своите митове, своите прекрасни символи, своите стотици картини на Бог, своите ритуали, които превръщат деня и нощта в една безкрайна и непрестанна поредица от молитви. "

-----------------------------

........следва.....