Тема Re: Реализацията (3) Хиндуизмът - 1
Автор Oro (коректен)
Публикувано 24.02.02 21:54


Сега ще ви представя части от една много интересна книга написана от един американец / може би за българина англо-американската гледна точка на зрение по въпроса ще е по-интересна от.....ориенталската ...Но...възнамерявам да ви преведа и откъси от оригинални издания на Бхагават Гита и др. също./
Тя се нарича: " Световните религии" и днес ви преведох няколко реда от норвежкото издание.

Ето:

" Хиндуизма

" Ако някой ме попита под кое небе човешкото съзнание е достигнало най-дълбоко над най-големите житейски проблеми и е намерило прости разрешения, които заслужават да им се обърне внимание, също и тези, които са изучавали Платон и Кант - аз бих посочил Индия.
И ако трябва да попитам себе си от коя литература ние, които бяхме почти отделени от мислите си за гърците и римляните и за една семитска раса - еврейската. От където можем да вземем корекциите от които имаме най-много нужда за да направим нашия вътрешен живот по-съвършен, по- обхватен, по - наистина човешки .....ще посоча Индия.
/ Макс Мюлер 1800 /

Хиндуизма започва с въпроса: - Какво искат хората? И с този въпрос ще влезем в тази религия.
Хиндуистите казват, че хората желаят 4 неща:
1. Те започват с желанието за забавление - удоволствия.
Това е природно. Ние сме родени с “вградени” реактори за удоволствие и болка. Ако ги пренебрегнем поставяйки напр. ръката си в/у една нажежена печка – ще усетим болка или скачайки през прозореца от третия етаж - ние ще умрем бързо. Какво може да бъде по-пасващо от това да следваме вдъхновението си за развлечения и да посветим живота си на тях?
Ние сме чували, че Индия е аскетична, не светска и отричаща живота и ние бихме очаквали от индийците да прилагат строго отношение към хората на удоволствията....но това не е така. Верно е, че развлеченията не се смятат като върховно добро, но нито се посрещат с осъждане. Този, който търси развлечение получава ясен сигнал - Карай! Действувай! Няма нищо лошо в развлеченията - те са едно от четирите легитимни цели в живота. Светът е пълен с красота и наситен със сензуални радости.
По-нататъка има светове над този, където удоволствията нарастват милиони пъти с всяка стъпка.....и тези светове ще изпитаме в изобилието на времето. Както всичко друго и хедонизма /учението, че удоволствието е най-висше добро/ изисква здрав разум.
Дребни моментни цели трябва да се жертвуват за постижения в по-дълга переспектива и ние трябва да се въздържаме от импулси, които могат да наранят другите - за да избегнем враждебни чувства и яд. Само глупавите биха лъгали, крали, мамили или да отдават на злоупотреби. За отделни хора, които желаят малко друго... се явява хиндуизма преди всичко като една практика, която осигурява здраве и благосъстояние но.....в другия край на спектъра за комплицираните-изтънчените развива една сензуална естетика, която шокира със своя ясен език. Ако е удоволствието, това което човек търси...не трябва да си подтиска страстта. Търси удоволствие по един интелигентен начин !
Това казва Индия и чака. Чака да дойде времето на всеки. Това важи за всеки един.....разбира се не за всеки в този живот. Рано или късно човек ще стане наясно, че търси нещо повече от едно развлечение. Основанието или причината, че всеки накрая идва до това откритие е....понеже развлеченията са твърди банални, за да ни задоволят. Удоволствието е преди всичко частно а личното е твърде малко, за да бъде притежание за вечно оставащ ентусиазъм. Рано или късно ние получаваме нещо повече от развлечения. Когато това откритие се появи - се сменя интереса обикновенно към другата голяма житейска цел - именно светски успех под формата на богатство, слава и сила. Нито тази цел трябва да се подтиска или осъжда. Това дава по-осезаемо задоволство от развлечението, защото е социално.
Тези задоволства дават големи възможности за ангажиране на други хора.
Пред една западна публика човек няма нужда да се аргументира за едно такова гледище. Англо-американците не са ...болни за удоволствия. Те не се отдават на удоволствия - те са прекалено заети, те работят твърде много. Това, за което трябва да се аргументира човек на Запад не е, че удоволствията имат своите ограничения, но че социалните изяви ги имат - че “ каква ми е ползата ”не е синоним на “ какво струвам аз”.
Индия признава не само, че успеха е необходимост, за да поддържаш семейство и изпълниш гражданските си обязаности, но че дава също достойнство и самоуважение. Но когато дойде времето и това възнаграждение има своите ограничения както ще видим......"

Моята цел е чисто информативна ! Да ви представя една по-широка възможност, по-отворено виждане на света.....

.....следва....


4.
Тема Re: Реализацията (4) Хиндуизмът - 2
Автор Oro (коректен)
Публикувано 25.02.02 20:31


....продължение на превода....


1. Богатството, славата и силата са ексклузивни, засегнати от конкуренция и следователно - несигурни. В противоположност на менталните и духовни съкровища те не могат да се споделят с другите без собствения дял да се намали.
Ако аз притежавам богатство - то не е твое. Защото, за да бъде човек в светлината на прожекторите /т.е. на сцената/ трябва да има публика в тъмната театрална зала.
Същото е със славата и силата. От тази сила с благата до несигурността има една малка крачка....защото и другите хора искат да имат тези блага и..... кой знае кога щастието ще се прояви...
2. Натискът за успех е ненаситен. Тук са необходими известни модификации, защото фактически много хора са доволни от доходите си, репутацията и авторитета, който имат. Но се намират хора, които поставят това над всичко в живота си и които никога не могат да бъдат задоволени....и това си има своето обяснение. Защото задоволството не е, това което човек желае и търси и човек никога не получава достатъчно от това, което всъщност не желае. /става дума за това, че тези хора не търсят задоволяване а търсят пари, слава и власт..бел.прев./ Да се опитваш да погасиш лакомията с пари е все едно да се опитваш да загасиш един огън
с топено масло. Приказката за селянина, който накарал своето муле да търчи като му вързал един морков на един прът пред него идва от Индия.
3. Третия проблем на светския успех има нещо общо с хедонизма. Значи успеха се фокусира на собствения ограничен “аз”, който се оказва твърде малък, за да събуди постоянен интерес. Нито големината на богатството, нито нивото на социалния статус могат да скрият дребността-нищожеството на собственика.
4. Последното основание, че светския успех не може да ни задоволи е, че притежанията са преходни. “Ти не можеш нищо да вземеш със себе си в гроба” - казваме ние....и защото не можем....избледнява разкоша. Защото ние сме създания, които можем да си представяме вечността и като последица от това да разграничаваме краткотрайните постижения.
Преди да продължим към другите 2 неща, които хиндуизма вижда, че хората желаят може да е полезно да се върнем към двете, които вече споменахме. Хиндуистите поставят удоволствието и успеха на “Пътя на Страстите”. Те използуват това изразяване, защото направлението в живота досега е било продиктувано от природни страсти. Да разберем, че задоволяването на тези страсти все пак ни остава ...незадоволени, както бе казано не означава, че трябва да ги осъждаме. Човек не може да се отвърне от страстите преди те да се отвърнат от нас, защото хиндуизма схваща притежанията по Пътя на Страстите като игри и играчки.
По-скоро обратното - мисълта за едно дете без игри и играчки е доста тъжна....Мисълта за възрастните прескочили това ниво е още по-тъжна.
Но съществуват ли тогава някакви по-задоволяващи интереси ? Два - казват хиндуистите. Преди да кажем кои са те ще споменем, че те съставляват “Пътя на Отказването” /Отречението/ "

......следва.....

5.
Тема Re: Реализацията (5) Хиндуизмът - 3
Автор Oro (коректен)
Публикувано 25.02.02 20:51


.....продължение на превода....

Пътят на Отказването.
Думата “Отказване” има едно негативно звучение и честата и употреба в Индия е създала на страната една слава, че е отхвърляща земните радости. Но всичко се претегля срещу това от което се отказваш. Когато един спортист, който е на тренировъчен лагер каже “не” на десерта, той се отказва от едно преходно удоволствие в полза на една по-значителна цел. Когато един човек от този свят обвини един индийски аскет за неговата способност да се отказва, йогата отговаря: “ Твоето Отказване е много по-голямо от моето, защото аз се отказвам от ограниченото/временното заради неограниченото/вечното - Бог, а ти се отказваш от вечното за преходното.” Ако хората можеше да бъдат задоволени от своите моментни импулси - представата за Отказването никога нямаше да се появи. Нека бъде ясно това: Хиндуизмът не казва, че всички в този живот ще открият, че нещо липсва следвайки Пътя на Страстите, защото една огромна “скала от време” разделя според хиндуизма хронологичната/календарната/възраст и....психичната възраст. Двама души, които са на 46г. напр. могат да имат същата календарна възраст, но единия може да бъде психично узрял а другия не. Хиндуистите развиват това разделение като разглеждат различните реинкарнации или прераждания - едно учение за което ще говорим по-късно. Като последица от това можем да намерим мъже и жени, които участвуват в играта на Пътя на Страстите със същия жар, както 9 годишните си играят на стражари и апаши и макар, че не знаят нищо друго ще умрат с едно чувство, че са живяли един добър живот. Други могат да участвуват в тази игра със същата, но.... временна жар....Защо е тази разлика? Ентусиазъма се обуславя от интереса към новото. Тези, които са играли играта много пъти търсят други светове - да покоряват. Тези други светове се намират отвъд егоистичното самоцентриране, защото празнотата, която се получава когато човек е получил това, което е искал да има за своя собствена полза произлиза от природата на изолираната собствена дребност и незначителност.
Означава ли това, че идентифицирането с нещо по-голямо, може да ни освободи от баналното чувство? Тази мисъл предшествува раждането на религиите, защото всички истински религии започват от стремежа за един смисъл и стойност извън собственото “аз”. Това предхожда прехода на “аза” към Вечното.
Когато се откажем от егоцентризма в какво навлизаме.... Хиндуистите са поставили два крайпътни знака, които заедно маркират
“Пътя на Отказването”

.......следва....


6.
Тема Re: Реализацията (6) Хиндуизмът - 4
Автор Oro (коректен)
Публикувано 03.03.02 16:29


........продължение...

На първия знак пише: “Общност” /или “Братство”/. Че “Общността” същевременно поддържа нашия собствен живот и този на другите съдържа едно значение, което никой отделен живот не може да има. Нека тогава да прехвърлим нашата вярност към Общността и да и дадем правото на приоритет пред нашия собствен.
Това прехвърляне маркира първата значителна стъпка на религията. Това донася религията на задължението. В хиндуистките очи това е третата голяма цел в живота след Удоволствията и Успеха. Тя упражнява силно привличане към узрелите. Хиляди хора са трансформирали своята воля “да взимам” към “да давам”. Желанието “да печеля” към “да служа”. Не да “триумфираш”, но да приемеш отговорността за това, което трябва да се свърши - е станало тяхния избор.
Хиндуизмът е богат на линии на направление за хората, които искат да сложат едно рамо на колективното колело. Те подготвят пришълците за задълженията, които пасват за възраст, темперамент и социален статус и ние ще се върнем към тях по-късно. Тук ще повторим това, което бе казано във връзка с Удоволствията и Успеха.
И Дългът дава богато възнаграждение ....и все пак остава духът незадоволен. За да можем да оценим неговите възнаграждения - се изисква зрялост, но щом зрялостта е налице ....възнаграждението е значително. Този който изпълнява своите задължения с посветеност се радва на респект и благодарност от своите близки. Още по-важно е самоуважението, което се дължи на това, че спомагаш със своето. Въпреки че, когато му дойде времето....и това възнаграждение става недостатъчно.....
Трудно е да се достигне до една формулировка, която точно да идентифицира становището на хиндуизма към света. Светът съдържа значително много неща, за да ни задоволи за няколко живота. Но рано или късно всички ще станат наясно както казва Simone Weil: ....” че Доброто не се намира тук долу, че всичко което смятаме за добро тук е.....крайно и ограничено. Че ще се изразходва. И веднаж изразходвано.....оголва
студената необходимост.....Празнотата...настъпва”
Ако това, което се изразходва/изпразва не може да ни задоволи напълно - кое може тогава? Единствената алтернатива - безкрайното. Безкрайното е междо другото доста абстрактно понятие. За да го свържем с човешкото задоволяване ние трябва да го свържем с липсите, които обсъдихме вече. Удоволствията, Успехът, Дългът не са всъщност това, което ние желаем - казват хиндуистите. Това, което истински желаем
е да узнаем. Да бъдем, да узнаем и да станем щастливи. Никой не иска да умре, да бъде невежа за нещата или да бъде нещастен. Удоволствията, Успеха, Дългът са само заместители на това, което собствено желаем. Те са отвори през които нашите истински желания преминават през нас - временно. Както прозорците могат да пропуснат само една част от същността, природата, познанието и щастието. А това, което ние всъщност желаем е - тези неща в неограничена степен/количество. Това четвърто, последно и истинско желание за което сме програмирани хиндуистите наричат “moksha”/освобождение/. Освобождение от всичко, което ни отдалечава от безкрайнaтa Същност, безкрайното Съзнание, безкрайното Щастие.
Това ни довежда до най-изумителното становище в учението на хиндуизма за човека. Това, което ние желаем най-много - можем да го имаме. И каточе ли това не е достатъчно - казват също: - Ти вече го имаш!
Защото какво е човека? Едно тяло? Разбира се - но нещо повече? Една личност, която се състои от ум, спомени и дадености. Това също - но още нещо повече? Някои отговарят - не, но хиндуистите не се съгласяват. Като основа в самия човек се намира един животодаващ резевоар, който никога не умира. Който никога не се изчерпва/изпразва и който е неограничен в Съзнание и Щастие. Този безкраен център на всеки живот, това скрито Себе си или Атман не е по-малко от Браман - самото Божествено. Тялото, личността и Атман-Браман. Един човек не е съвършен преди и трите да се включат в картината.
- Но ако това е верно и ние в същността си сме безкрайни, защо това не е явно?
- Отговорът е, че вечното лежи дълбоко “заровено” в нас под почти непроходимата маса от разсейване, заблуждения, илюзии и инстинктивни лични интереси, които съставляват нашето повърностно "себе си". Една светлинна шахта може да бъде задръстена с прах и отпадъци, така че да не пропуска повече светлината изобщо. Човек има задачата да прочисти своята “светлинна шахта” така че Светлината отвътре да може да блесне с пълна сила.
“Целта на живота е” - казва един мъдрец “ да се отдалечиш колкото се може повече от...несъвършенното “

.......следва.....


7.
Тема Re: Реализацията (7) Хиндуизмът - 5
Автор Oro (коректен)
Публикувано 16.03.02 22:21


....продължение на превода на откъси от книгата "Световни религии"

Хиндуизма смята, че е възможно да се прекосят несъвършенствата напълно и ги свежда до три:
1.Тези, които ограничават радостта, познанието и битието, които ние всъщност желаем. Да започнем с това, което затваря радостта и се намира в 3 подгрупи:
а/физическа болка
б/неизживяна страст
в/скука - една празнота, която напластява апатия и депресия - чувството за безмислието на живота.
За физическата болка ние ще схванем бързо, защото тя произлиза от тялото, което накрая ще я надрастне - духовния характер на хиндуизма се състои в надрастване.
Психологичните разочарования идват, когато Егото не получава това, което иска да получи и те ще се оттеглят накрая - когато Егото престане да настоява.
Празнотата ще изчезне, когато интереса се отвърне от външния свят, защото космическата драма е толкова мощна в своята привлекателна сила, когато Азът е привлечен към нея.
Друго ограничение в живота е “невежеството”. Упанишадите говорят за това “да узнаеш това, което носи Познание за всичко - когато човек се е научил да познае."
Тук не е вероятно че се говори за “фактически познания”. По-вероятно е, че се отнася за едно интуитивно Познание, което те отваря за значението на нещата в тяхната цялост.
Що се отнася до ограниченията на битието - третото ограничение в живота, ние можем да се приближим към него като попитаме - Как ще се дефинира “Себе си”?
Естествено ние не можем да го дефинираме с физическото пространство, което заемаме. С количеството вода, която изместваме във ваната. Лесно е да се схване, че ние измерваме нашето “Себе си” според нашата духовна големина - обемът на действителноста, която ни ангажира. Според този критерий хората, които могат да се слеят със Себе си като цяло, ще станат неограничени......но едва ли това се чувствува съвсем правилно.....защото те все пак ще умрат. Обекта на тяхния интерес ще продължи да съществува, дори и когато те са изчезнали вече. Затова има нужда да подходим към този въпрос не само “пространствено” но също и от переспективата на времето. Строго погледнато - всеки миг от нашия живот е един вид смърт. Този миг умира и никога няма да се роди отново. И все пак въпреки, че моя живот в това значение не представлява нещо повече от....погребения на мигове...аз не мисля за себе си като умиращ всеки миг....защото аз не се идентифицирам с тези моменти. И макар, че ги нанизвам като перли на един конец аз не ги изживявам като идентичен с тях.
Хиндуизма довежда тази представа до границата на логиката. Това постановява, че следващите животи по същия начин ще се нанизват както моментите в този.
Това е главния момент в оценката на хиндуистите за човешкия живот. Дълбоката психология ни е направила възприемчиви към представата, че има нещо повече от нашия ум от това, което си представяме. Хиндуизма разширява тази представа и схваща умът като безкраен. Щом като нашия ум е неограничен в своята същност, трябва да е също неограничен в своето съзнание, защото не съществува нищо извън това, което съществува - да се узнае. И то е безкрайно в своята радост, защото няма нищо, което да е чуждо на това, което може да застане на пътя на това блаженство.
Хиндуистката литература е осеяна с метафори, които са събрани, за да ни събудят за златното съкровище, което е скрито дълбоко в нашето същество. Ние сме като един крал, който е обзет от загуба на паметта и облечени в дрипи скитаме в нашето царство без да знаем кои сме ние.....Или...ние сме като едно лъвче, което се е отдалечило от майка си и е отгледано от овце и започнала до пасе и да блее като тях.
Ние сме като един любовник, който в един сън търси объркан в целия свят своята любима...без да схваща, че тя всъщност лежи до него през цялото време."

.....стига ви за сега....да не задимят някои глави...