Видях дъга на полюса‚
видях на сивото цвета‚
видях и себе си там нейде
да си играя със света‚
но не видях очите ти‚
не успях да зърна аз душата ти.
Къде си ти във този хаос?
В редиците на твоето съзнание?
О не‚аз знам‚че то е
плод на твоето въображение.
Видях аз много ще ти кажа‚
и без да молиш ще покажа‚
видях и грях‚падение прозрях‚
бях чиста‚бях добра‚
бях лоша‚бях сама.
Играеш си ти с думички прекрасни‚
и съчиняваш светове неясни.
Играеш си със моето съзнание‚
оставяш го за миг в недоумение‚
а после то се смее‚мисли‚миг яростно реве‚
че то не знае‚красотата как да разбере.
Нима това е улица позната?
О не‚мисля това не е на земята.
Но дее?Искам в този рай да горя‚
и в ада му псалми да чета.
О‚искам аз горещо‚повярвайте ми моля‚
но тук не става дума за мен и мойта воля.
Прекрасно е‚приятелю‚
обърка ме‚писателю.
Но май ти си видял‚онази дума-идеал
"реалност"казват и‚макар с неясни очертания
тъй популярна е из наш'те поколения.
И молиш да ти кажа‚какво виждам във това?
Аз виждам себе си‚
аз виждам другите‚света...