Орман е гора на турски (и на татарски). Преводът Лудогорие на топонимът Делиорман се е появил през 1950.

Тюркски език може да стигне до онова място по два пътя: или като заобиколи Черно море от юг и мине през Анадола, или като заобиколи Черно море от север. Ако е минал през Анадола, то това е редно да се нарече просто турски език.

Всичко писано за кумански език е въображаемо. Това е неизвестен език, намесването му е неадекватно. Не е ясно дали говорещите на него са били християни или мюсюлмани. С идването на татарите в степите куманският език е заличен. Оттогава се говори за татарски език. Турският и кримско-татарският език са двата основни тюркски езика, говорени по Черноморието. Кримско-татарският език бил разпространен в Северното Черноморие. Около 1800 на няколко пъти ставала размяна на население между Руската и Османската империя. В резултат много татари се преселили от степите на Южна Русия в Добруджа и Делиорманът. На техният език Делиорман звучи Теле-орман. Няма никакво основание да считаме, че преди 1770 например Теле-орман се е срещало на османска територия южно от Дунавът.

Тюркоезично християнско население са само нашенските гагаузи. Те говорели на турски, а не на татарски.

Близкото минало има много по-голямо значение от по-далечното минало. Затова, ако можем да говорим за турци и татари и така стигаме до някаква яснота, няма какво да говорим за кумани, узи и печенези - празни приказки са това. Можем да се питаме до каква степен кумани, узи и печенези са оставили отпечатъци, но трябва да съзнаваме, че отговор на въпросът няма, няма и да има, защото от умряло хабер вече няма.