Просто защото трите спрежения в сегашно време не са нито цялата, нито най-добрата истина. Без да навлизам в подробности:

къпа-х: стари (!) глаголи с минала основа на -а, на която не пада ударението. Такива глаголи в сегашно време са от І спрежение (къпе). Сегашната им основа се получава като се махне гласната от миналата основа и се добави палатализация:

къпа- => къп-ь-

Към така получената сегашна основа добавяме окончанията за І спрежение сегашно време:

къпь-а, къпь-еш, къпь-е, къпь-ем, къпь-ете, къпь-ат

В българските диалекти палатализацията пред предните гласни е и и няма смисловоразличителен характер, а в голяма част от диалектите и книжовния език дори не се проявява фонетично (разбирай слухово и/или писмено):

къпя, къпеш, къпе, къпем, къпете, къпят

Въпросната палатализация е стара (предшества І палатализация), тъй като кгх => чжш (както и сз => шж):

плаках-плача (от *плакьа)/плачеш (*плакьеш), лъгах-лъжа/лъжеш, с х не се сещам, писах-пиша/пишеш, рязах-режа/режеш

--
—Това куче защо е зелено?
—То е коркодилче.