1. Съгласен съм, че няма смисъл да се дири някакъв исконно-български рисунък на буквите. Въпреки това "по-българските", "по-руски" (съотв. "по-сръбски" и т. н.) алтернативи само обогатяват дизайнерския избор и следователно са добре дошли. В латиницата също има национални особености като напр. ирландски, ранно-американски и най-вече исландски, както и (особено подчертани до степен изцяло нов рисунък) германски. Колоритно "лоцират" даден текст, придават му подсъзнателни (неписани изрично) внушения.

2. А така!

Днес всичко в типографията зависи от компютрите и техните нужди и възможности.

Допреди 20 г. имаше под 5000 латински шрифта (по-скоро "шрифтови семейства", всяко с разновидностите си -- курсив, чер шрифт, тънки и широки форми и т. н.). Днес има над 50 000. За 20 години направиха десет пъти повече шрифтове, отколкото за 1500! (Отделен е въпросът колко са боклуци и колко -- стойностни.)

Масовото навлизане на компютрите в обществения и личен живот преди 10-20 г. съвпадна с крах и продължителен упадък в страните с азбуки основани на писмеността кирилица. Сериозно пострада компютризирането на кирилските шрифтове, разработването на нови. Мнозина минаха на "шльокавица" в ежедневието и я ползват широко до днес (напр. в SMS-и). Елегантни и всеобхватни решения, щателно обвързани с програмните обезпечения на компютрите _има_, и то вече от години, но закъснението бе много подриващо за кирилицата -- да видим доколко ще е трайно.

Що се отнася до адаптирането на латински шрифтове към кирилица, то е по начало най-лесното сред възможните двойки изходни-целеви писмености. Дори елиницата е по-трудна! Проблемът е, че плащането е нищожно, а славата -- йок. "Едно време" художници като Макс Мидингер и Едуард Хофман, Морис Бентън или Ерик Гил (известни с "Хелветика", "Франклин" или "Гил") правеха цели състояния от труда си, ставаха стожери на онова, което с известно неудоволствие наричам "световната дизайнерска общност", остават широко известни посмъртно. Днес с един цък на мишката ти крадат труда (продължил евентуално с месеците, че и годините) и ваденето на очи, и го лансират под ново име без да им мигне окото. После `вър тичай по съдилища да ти признаят правата (да не говорим за голяа-а-мата файда от туй)!

През 1989 г. лицензирано копие от съществуващ шрифт за фотословослагателна система "Епъл" струваше над 400 британски лири, а разработването на един нов шрифт за подготвяно ново периодично заглавие през 1990 г. бе нечуван разкош, възлязал на над 20 000 лири (и осем месеца) и помогнал на заглавието да спечели конкурс за най-успешен старт за годината в британската периодика. Днес ги теглиш тия шрифтове (вярно, под "копеле-имена") от интернета за без пари...

---

Що се отнася до "лекции", хич не съм педагог, нито пък е трудна материята. Напротив! Става дума за неща, усвоими за ден-два (че и час-два, ако има зор), но уви, останали неусвоени от цели поколения български печатари и художници. Просто нуждата от такива знания не е схваната дори в меродавни заведения като Художествената академия и покрай вечния възглас "карай да върви!" нуждите на читателя остават на последен план, а пред света изглеждаме не като хора, дали нещо нему, а като варвари, открили печата едва оня ден.

Срамота, ама `ко да прайш...