Излагам тезата си за глаголическата буква гервь в осъвременен, up-to-date, вариант.

Най-напред пак ще коментирам 4-те случая на употреба на тази буква.

По случая Ангел разминаването между мене и Вас е само в това, че аз го считам за основен, а Вие може би го считате за равноправен на другите. Близо половината от употребените букви гервь попадат в този случай, макар той да обхваща само думата Ангел и нейните производни.

Случаят леГеон/Генисарет не беше нов за мене.

Аз считах, че произношението на думата Ангел и производните й в италиански е създало представата, че глаголическата буква герв означава меко ДЖ. Аргументите ми са, че глаголицата се използвала предимно в страните под католическо влияние, където книжовниците са били не гръцки възпитаници, а по-скоро италиански. Оттам ще да са започнали да означават хърватския мек звук ДЖ на мястото на пра-старо -dj- именно с буквата герв, което пък по-късно заблудило изследователите. Аз считам, че онези, дето свързват глаголическата буква Герв с пра-старото -dj- в славянски, са се заблудят, понеже не са филтрирали италианското влияние.

Сега, up-to-date, отмествам италианското влияние поне за век-два по-късно. Явно, не италианското влияние е създало случая леГеон/Генисарет. Ще се върна по-късно на този проблем.

Случаят Параскеви беше нов за мене. Бях Ви писал, че той остава отворен за разсъждение. Именно той измести тежестта обратно към гръцки. След като го осмислих, реших, че той в същност е тъждествен на предния случай леГеон/Генисарет.


Случаят Голгота е нов за мене. Тук не виждам палатална гамма и поради това считам, че той подкрепя моята теза. Фактът, че той се среща само в най-старото четвероевангелие, Зографското, също е в унисон с тезата ми. Според нея, замисълът на Свети Кирил е бил с буквата гервь да се предава гръцката плозивна гамма. Свети Кирил е знаел вероятно, че в оригиналната семитска дума Голгота има плозивна гамма, и поради това е използвана буквата гервь (на двете места, където това име се среща).

И тъй, основният въпрос е защо Свети Кирил е въвел глаголическата буква гервь. Какъв проблем е искал да реши с нея?

Според мене, Свети Кирил вероятно вече бил създал глаголицата, когато бил номиниран за Моравската мисия. Той бил създал глаголицата, за да реши някои проблеми с гръцката писменост. Трите основни проблема, които ги има и досега, са липсата на букви за плозивните вита, гамма и делта.

Буква за плозивната вита е въведена: боукъi. Това, разбира се, никого не учудва, понеже такава буква е била нужна за славянския език.

Буква за плозивната делта няма. Или не е запазена, понеже се среща много рядко, или в гръцкия официален стил плозивна делта нямало, само в разговорния стил.

Буква за плозивната гамма е въведена: гервь. Използвана е в случаите Ангел и Голгота. Обаче, за да знае пишещият на глаголица коя буква да използва, глаголи или гервь, той трябвало да различава плозивната от фрикативната гамма, а това на славяните едва ли някога им се е удавало.

Възможно е и обратното предположение: буквата глаголи, доколкото именно тя се употребявала в славянските думи, да е означавала плозивната гамма, а буквата гервь да е означавала фрикативната гамма. Обаче, в заглавната дума Евангелие вероятно лично Свети Кирил е употребил буквата гервь според своя замисъл. Поради това обратното предположение го отхвърлям. Писарите-славяни, които и без това не различавали плозивната от фрикативната гамма, в славянските думи употребявали по-често срещаната буква, тази за фрикативната гръцка гамма. А доколко в славянската реч на самия Свети Кирил е звучала само плозивна гамма и дали той не е имал гръцки акцент, не е ясно.

Да си представим сцена с три роли: четец, преводач и писар. Четецът чете от гръцки (с родно гръцко произношение, за да се обясни случаят Параскеви). Не е необходимо той да знае славянски. Вероятно не познава глаголическите букви. Преводачът естествено знае гръцки и славянски, слуша четеца и диктува на писаря. Поради напреднала възраст е зле със зрението и не гледа нито гръцкия, нито славянския текст. Писарят с роден славянски език не може да различи плозивната гръцка гамма от фрикативната.

Към такова предположение ни води и следното допълнително съображение: По-лесно е да се намерят трима души, които така да работят на конвейр, отколкото да се намери един човек с всички необходими компетенции.

И тъй, писарят знае, че думата Евангелие се пише с буквата гервь, понеже я е виждал тази дума в заглавията. Писарят знае, че Свети Кирил е измислил две букви гамми, но не знае да ги употребява според оригиналния му замисъл. Затова следва това правило: {1} в славянски думи пише буквата глаголи; {2} в гръцки думи, където наличието на гамма не противоречи на славянската фонетика, той пак пише буквата глаголи, {3} а пък в гръцки думи, където наличието на гамма е непривично за един славянин, т.е. пред Е и И, той пише специалната буква гервь.

И тъй, от една страна, горното правило създава у славистите впечатлението, че глаголическата буква гервь е предназначена за гръцката палатална гамма. И наистина, писарите-славяни точно така я употребявали. Ама ако е било така по замисъл, защо Свети Кирил, след като е създал специална буква гервь за непривичната за славяните гръцка палатална гамма, защо не е създал специални букви за гръцките палатални Kаппа и Хи, също толкова непривични за славяните? Отговорът ми е такъв: Свети Кирил не е виждал проблем с палаталните Гамма, Kаппа и Хи. Виждал е проблем с плозивната гамма. А кирилицата доказва, че проблем с палаталните Гамма, Kаппа и Хи наистина няма.

А от една страна, писарят-славянин чрез горното правило искал да реши един свой проблем: непривична му била гръцката палатална гамма и затова със специална буква я означавал. Навярно е виждал подобен свой проблем с гръцките палатални Kаппа и Хи, ама като нямало за тях специални букви, не протестирал и се оправял с наличните букви.

Благодаря Ви за вниманието.

Редактирано от XpиcтoTaмapин на 12.06.08 20:07.