|
Коментарите ми ще са основно по , препратка към който вече Ви дадох.
На днешен български език думата славяни означава словене, а славянски език - словенски език.
В отговор на:
Личността на Черноризец Храбър (IX-X в.) - един от блестящите представители на старобългарската литература от т. нар. Златен век, е обект на множество хипотези. Спори се дали ХРАБЪР е истинското име или е псевдоним. Правени са опити за идентифициране с известни исторически личности: с Константин-Кирил Философ, с Климент Охридски, с Йоан Екзарх, с Наум, с Черноризец Докс. През 1927 г. В. Н. Златарски изказва хипотезата, според която Черноризец Храбър и цар Симеон са едно и също лице.
Нито една от горните хипотези не ми се струва да е вероятна.
Можете да прочетете и тези : и .
Има още една хипотеза, неспомената по-горе. Авторът не си е оставил името, но в съчинението си в същност спори със и по някакво недоразумение, случило се през вековете, името на опонента в изменена пославянчена форма сега го възприемаме като име на автора.
В отговор на:
Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки.
Подтекстът ми навява мисълта, че езичниците (в случая славяните) са се задоволявали с черти и резки и не са и имали нужда от книги. По онова време книгите са книгите от Библията и за Библията. За какво са им на езичниците...
В отговор на:
Когато се кръстиха, бяха принудени [да пишат] славянската реч с римски и с гръцки букви без устроение. Но как може да се пише добре с гръцки букви: Богъ или животъ, или дзьло, или црькы, или YAIANНIЕ, или широта, или iадь, или ждоу или ЮNOСТЬ, или iaзыкъ и други тям подобни. И така беше много години.
Обикновено се приема, че оригиналът на това произведение е било написано на глаголица. Съгласен съм напълно с това.
Обикновено се приема, че глаголицата е съставена от "свети Константин Философа, наречен Кирил". Съгласен съм напълно с това.
В столицата на тогавашна България дошли някои от учениците на Кирил и Методий и донесли преводи на славянски, написани на глаголица. Не е ясно пълнотата на комплекта, който те са донесли. Допускам, че до края на живота си Св. Методий е превел цялата Библия, но дали всичко в стигнало до България?
Как да е, в България имало традиция да се пише с гръцки букви и глаголическите букви не се харесали. Или писарите в българския царски двор, или дошлите там ученици на Кирил и Методий, или едните и другите съвместно, допълнили гръцката азбука с нови 11 букви (б, ж, s, ц, ч, ш, ъ, ь, ят, голям и малък юс) и така се получила кирилицата.
Според мене, по онова време кирилицата се е смятала именно за гръцка азбука с допълнение, а не за азбука различна от гръцката. Глаголицата обаче била азбука, различна от гръцката. Горният цитат показва, че авторът на съчинението "О письменехъ" не е знаел за съществуването на кирилицата. Излиза, че съчинението не е писано в България. То по-скоро е писано в Моравия, в отчаяна защита на славянската глаголическа писменост там. А влиянието на България не стигало до Моравия.
В отговор на:
След това човеколюбецът бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия род без разум, но всички привежда към разум и спасение, смили се над човешкия род, изпрати му свети Константин Философа, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, и той им състави 38 букви: едни по образец на гръцките букви, а други пък според славянската реч.
Цитат :
В отговор на:
.. так что дать в настоящее время точный перечень 38 графем, входящих в состав азбуки Храбра, и соответствующих им звуков не представляется возможным.
При всех имеющихся разногласиях исследователи, однако, сходятся в том, что в азбуке, созданной Константином перед его отправлением в Моравию, букв было, несомненно, меньше, чем в той азбуке, о которой говорит Храбр, и азбука Храбра из 38 букв включает в себя дополнения, внесенные уже в Моравии с учетом некоторых особых звуков западнославянского языка, отсутствовавших в южнославянских говорах.
Нека да преброим буквите, както са дадени в .
25 букви (9+9+7) си имат определни числени стойности. Тук не броим буквите с числена стойност 400 и 800. (Не е ясно коя точно буква имала числена стойност 800. Диграфът ОУК с числова стойност 400 според таблицата също не се брои. Числова стойност 400 вероятно е имала и буквата ИЖИЦА.) Нека да преброим буквите, които нямат числена стойност или пък имат числена стойност 400 или 800. Това са: двата ера (25+2=27), йотирани А, О и У (27+3=30), Ш (31), един ЮС (32). Като добавим дадените в таблицата Theta и Upsilon/Ижица, стават 34. Предполагам също така йотирано Е (35). Предполагам ksi и psi (37). И накрая за да получим 38, можем да преброим някакъв паякообразен вариант на буквата Х, за който става дума и :
В отговор на:
.. в древности существовало и второе глаголическое начертание, так называемое «паукообразное» — в виде кружка с четырьмя крючочками по углам; есть гипотеза, что эти два начертания исходно обозначали чем-то различные звуки ..
В отговор на:
Първата буква у евреите е "алеф", което ще рече "учение". Като се завежда отначало детето на училище, казва му се: "Учи се" - това е алеф. И гърците, подражавайки на това, казваха "алфа". И така се пригоди този еврейски израз към гръцкия език, че казват на детето "алфа", което значи на гръцки "търси" вместо "търси учение". Подобно на това и св. Кирил създаде буква "аз". Но като първа буква и дадена от бога на славянския род за развързване устата на онези, които чрез азбуката се учат на разум, "аз" се изговаря с широко отваряне на устата, а другите букви се изговарят и произнасят със слабо разтваряне на устата.
Истинността на горното е повече от съмнителна. През Средновековието не са знаели какво означава алеф/алфа. Но вижте и .
В отговор на:
Тези са славянските букви и така трябва да се пишат и произнасят: а, б, в, г.
Тук ще коментирам , по която по-горе броихме буквите.
Всяка гръцка буква трябвало да си има точно съответствие в глаголицата, за да могат точно да се предават имената при превода от гръцки на славянски. Глаголически букви ksi и psi обаче не са известни. По-вероятно, не са се запазили. В колоната "Връзка с гръцки" на гръцката буквата ypsilon съответства Ижицата на последния ред, а буквата ОУК съответства на гръцкия диграф OY. Забележете, че звукът У се предавал с диграф, така както при гръцкото писмо. Впрочем, така е и в , в и, разбира се, в кирилицата.
Цитат :
В отговор на:
Облик букв ранней (круглой) глаголицы в чём-то совпадает с , грузинским церковным алфавитом, созданным до IX в., возможно на основе армянского. К тому же количество букв в хуцури, 38, совпадает с количеством букв в славянской азбуке, посчитанных Черноризцем Храбром в его трактате.
Буквата дзело е означавала старинно произношение на звука З(Z) в някои слявянски диалекти. Вероятно по втора палатализация се е получило ДЗ, което първоначално се различавало от звука З(Z), получен по правилото satem, но после ДЗ съвпаднало със З(Z) почти навсякъде.
Свети Кирил е въвел буквата Герв (стойност 30), за да означи експлозивно гръцко Г, което се срещало в думи каро АНГЕЛ и ЕВАНГЕЛИЕ. Замисълът му не е бил разбран дори от брат му, вероятно, защото в славянските думи пишели буквата, съответстваща на гръцката фрикативна Гамма.
Както в кирилицата, така и в глаголицата, буквата Щ е диграф "Ш над Т", а пък буквата Еръi е диграф Ъ пред I или H. Това не може да ни учудва, понеже точно съответства на фонетиката.
В глаголицата няма буква Ят. Буквата на реда "ер малък", която в таблицата е означена като "Ят", в действителност е йотирано А, т.е. IA. Този факт показва, че в говора си Светите братя Кирил и Методий не са различавали "Ят" от "IA". Такива са например съвременните югоизточни български диалекти. Като съобразим, че солунските братя са се подвизавали повече в Цариград, отколкото в Солун, то се питам дали ролята на тогавашния цариградски диалект не е пренебрегвана за сметка на солунския?
Свети Кирил се е осмелил да сложи в азбуката си букви за йотираните гласни А и У, вероятно О и Е, вместо използваните в гръцкото писмо диграфи. Не се е осмелил обаче да начертае нова буква за У.
Начертал е Свети Кирил една буква за носовите гласни, означена "юс малък", която в комбинация с Е, О и IO заема общо 4 реда в таблицата (една буква и три диграфа). В кирилицата има две букви за тази цел.
Край на коментарите на . Връщам се към коментарите по .
В отговор на:
Някои казват: "Защо е създал 38 букви, когато може да се пише и с по-малко, както гърците пишат с 24 букви?" Но те не знаят с колко пишат гърците. Наистина те имат 24 букви, но не изпълват с тях книгите си, та са прибавили 11 двугласни и три за числата: 6, 90, 900. И като се съберат - 38. Подобно на това и по същия начин св. Кирил създаде 38 букви.
От днешна гледна точка, това са наивни разсъждения. Трябвало е да създаде толкова букви, от колкото имало нужда.
Можете да прочетете и тези : , и . С първия не съм съгласен: едва ли някой от позицията на на старо-българските диалекти е спорел с автора. Опонентите са привърженици на латинското и гръцкото писмо.
В отговор на:
Други пък казват: "Защо са славянските книги? Тях нито бог ги е създал, нито ангелите, нито пък са изначални като еврейските, римските и гръцките, които са още отначало и са приети от бога."
А други пък казват, че бог ни е създал буквите. И не знаят, окаяните, какво говорят и мислят, като смятат, че бог е заповядал да се пишат книги на три езика, както пише в Евангелието: "И имаше дъска, написана на еврейски, римски и елински." А славянски там нямаше. Затова славянските книги не са от бога.
На това какво да кажем или що да речем на такива безумци? Но нека да им отговорим, както сме се научили от светите книги, че всичко поред идва от Бога, а не от другиго. ...
Това е основното и най-важното в делото на Светите Седмочисленици: превода на Светото Писание и създаването за тази цел на славянски литературен език. Буквите имат второстепенно значение.
В отговор на:
Ако Обаче ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш: "Кой ви е създал азбуката или превел книгите?", всички знаят и в отговор ще рекат: "Св. Константин Философ, наречен Кирил, той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методий." И ако попиташ в кое време, то всички знаят и ще рекат, че през времето на гръцкия цар Михаил и на Бориса българския княз, и на Растица моравския княз, и на Коцел блатенския княз, в годината 63633 от създаването на света.
Забележете, че с думата цар е наречен само ромейският цар. Останалите са князе. Българският княз Борис е наречен със славянската дума княз, понеже текстът е на славянски. Как обаче е звучала титлата му на пра-български, не знаем. Все пак е изреден веднага след ромейския цар – или защото държавата България е била втора по влияние {първа хипотеза}, или {втора хипотеза} защото по пътя от Цариград за Блатно се минава най-напред през България (а после през Моравия: хипотезата на Петер Юхас).
|
Re: O писменехь - коментари [re: Zo]
