|
Всъщност съм склонен да се съглася с това
Българските диалекти дават интересен и богат материал, който позволява да се определи част от пътя, по който българският език преминава от синтетизъм към аналитизъм, т. е. за пътя, по който изчезват падежните форми при имената. В отделните говори се пазят различни фази от разпадането на склонението, и то, като се почне от родопските и изобщо югоизточните говори, които имат, сравнително взето, най-много падежни форми, и се мине през североизточните балкански говори, които имат по две падежни форми при лични имена и при родствени названия от мъжки род, та се стигне до повечето от западните, които нямат никакви запазени падежни форми при имената освен някои лексикални падежни остатъци при наречията. При това данните от диалектите дават възможност да се установи бавната постепенност, по която е станало и по която става изобщо изчезването на падежните форми, и то:
а) отначало изчезват падежните форми за множествено число, а след това формите за единствено число;
б) от трите рода — мъжки, женски и среден — най-рано изчезват падежните форми в среден род, след това в женски род, а най-сетне в мъжки род;
в) от отделните категории думи най-рано изчезват падежните форми при названията на неодушевени предмети, след това при одушевените, като най-дълго се задържат при личните и отчасти при роднинските названия;
г) от отделните падежи най-рано изчезват формите за местен и творителен, след това за дателен и родителен, а най сетне за винителен падеж.
Диалектологията има съществено значение и за л и т е р а т у р н и я е з и к. Тя осветлява много от неговите норми и допринася за правилно разрешение на някои спорни и неустановени въпроси, за установяване на правилни норми в него и пр. За литературни езици с дълга писмена традиция като руски, френски, английски и пр., които представят един диалект, издигнат до литературен език, данните от диалектите нямат толкова съществено значение, но за езици като българския, които нямат особено дълга писмена традиция и които не представят един диалект, издигнат направо до литературен език, данните от диалектите са много важни.
Например редица спорни въпроси в българския литературен език, като употребата на пълната и кратката членна форма при имената от мъжки род, единствено число могат да бъдат правилно разрешени, като се вземат под внимание и данните от
32
българските диалекти. Българските диалекти ясно показват, че сега съществуващото правило за разграничаване на тия форми според синтактичната им служба е напълно изкуствено, защото няма български диалект, в който да се употребяват две различни форми и изобщо да се различават именителни и неименителни форми при членуваните съществителни имена от мъжки род. В диалектите обикновено се използува само една членна форма, и то в повечето диалекти само кратката, а в малко диалекти само пълната.
|
Re: За отпадането на падежите [re: Cлoвeнckи вoлk]
