Имам един инак истински чудесен български труд за транслитериране на английски имена и топоними, чието име ми убягва, тъй като е в другия ми дом, в другата държава. Щеше да е съвършен, ако не беше насърчаването на екането. Англоговорящите, пише авторът, с насмешка приемали имена като "Бляк" или "Хямптън" -- те трябвяло да бъдели "Блек" и "Хемптън".

Но напротив -- следва яко да якяме, другари!

---

Колко странно ми се вижда, след като тъй често ходя в това английско Рио -- Ливърпул, българин да намира скаусът за труден! Едва ли има по-внимателно (граничещо с престараване) изказване в което и да било друго английско наречие (с какво старание правят "р"-тата си да звънят!).

Да не говорим, че е и доста секси в устата на някоя по-така мацка! (Съгласен съм, това може би е оффтопик, но нима половият аспект на езика да не фигурира силно в съзнанието на всички ни?)

Изказването на скаус на, например и наслуки, "work" ("уее-е-кх") загатва томове за това колко уместно труфим купища английски думи с "ъ", транслитерирайки ги на български.