Не че е по темата, но кое опредля коя дума е българска или не? В смисъл, колко дълго трябва да е на "стаж" в езика за да получи "зелена карта":
зор, кър, завалия, серсем, будала, кьорав...
Защото други такива са отдавна български:
комин, кол, кюфте...
А за цензурата: наскоро написах в един документ чешма, за една продадена чешма. И бях поправен от съответния човек, че това не е чешма, а е спирателен кран. Погледнах с провиснала челюст, човека който спокойно си пишеше в същите тези документи "щепсъл" и го питам: Добре де. Ти как казваш: "Отидох да се измия на спирателния кран"?
Инак(тя и тази(тая) дума май не е за тука) как да напиша дори и в чата: ся (сега), ш'ти (ще ти), щото (защото), съ (се). Може би примерите не са удачни, защото са само диалектен начин на произношение, но са добър пример за самоцензура.
А какво ще кажете за думи, топли-топли, току що минали гранницата:
трокаджия, рентвам, такси(в смисъл данъци), фън и трябва ли вместо "английски за извънаредни ситуации" да употребим "сървайвал английски" ?