|
|
| Тема |
 Re: преход от сег.историческо в мин. време [re: Rodopea] |
|
| Автор |
Rodopea (странстваща) |
|
| Публикувано | 14.09.07 00:06 |
|
|
|
Първо, благодаря на всички за отговорите.
Става въпрос за превод на материал от Уикипедията и е с учебна цел.
Пращам ви няколко абзаца /ако ви се четат подобни работи/
Приемам всякакви критики, забележки, кусури и т.н.
...
Роден е в Сигишоара, малък град в Трансилвания. Син е на влашкия воевода Влад ІІ с прозвище Дракул (Дракон). На 13-годишна възраст е взет от турците за заложник и е държан в Турция 4 години. Вероятно тогава е увредена психиката на Влад ІІІ. След този период за него започва да се говори като за крайно неуравновесен човек с множество странни навици и приумици. Прозвището Дракула (син на Дракона) Влад получава заради баща си, който през 1431 г. става рицар на елитния Орден на Дракона, създаден от император Сигизмунд Люксембургски през 1408 г. Рицарите от Ордена имали право да носят на шията си медальон, на който бил изобразен дракон.
Влад ІІІ води борба с болярите за централизация на държавната власт. Въоръжава свободните селяни и гражданите, за да се бори с вътрешните и външни опасности. През 1461 г. отказва да плати данък на турския султан. През 1462 г. принуждава оглавяваната от султан Мехмед ІІ турската армия, която била нахлула в земите на воеводството, да отстъпи. Заради предателство на болярите през 1462 г. е принуден да избяга в Унгария. След като отново става владетел през 1476 г., е убит от болярите. Съществува и друга версия от ХV в., според която по време на битка Влад ІІІ бил взет за турчин, бил обкръжен и пронизан с копия. След като забелязали грешката си тези, които го убили, много съжалявали. Ако е било така, то защо Влад ІІІ, който успява да съсече петима от нападателите, не успява да обясни на останалите, че той е техният воевода. И защо „скърбящите” му съотечественици отсичат главата на мъртвия владетел и я изпращат на султана, консервирана в мед? От уважение към войнските му доблести? От желание да угодят?
Кръвожадната извратеност на влашкия воевода обикновено била възприемана от европейците като своеобразна източна екзотика, абсолютно недопустима в „цивилизованите” държави. Например, когато Уорчестърският граф Джон Типтофт, вероятно след като слушал за ефективните „драконовски” методи по време на дипломатическата си служба в папския двор, започнал да набива на кол ланкастърските бунтовници, бил осъден на смърт през 1470 г. заради деяния, „противоречащи на законите на страната”, според гласящото в присъдата му.
...
| |
| |
| 
|
|
