Интересна е тая работа с шт и жд и как са се изменили в доста български говори. Причината е ясна - групите шт и жд, бидейки съставени от два звука с различно място на учленяване (при това вторият е експлозив!), са много по-трудни за произнасяне, изискват по-голямо усилие на говорните органи. Затова учленяването се е изтеглило още по-назад към ч/дж и кь/гь, които имат предимството да бъдат един-единствен звук. Доколкото зная, тази промяна е късна, май няма примери преди 15 в. (но тук си е казала думата и традицията на изписване).
За примери от Солунско най-добре е да се види у Селишчев, той е проучил подробно топонимите от грамоти и подобни документи. За ранни топоними може да се види също Фасмер (Славяните в Гърция). Спомням си, че имаше доста случаи и на щ (на -ище, напр. Зеленище, Зрънище), и на жд (Рожден, Граждани), но не искам да говоря наизуст.