Една дума е прилагателно или съществително, когато отговаря поне на едно от следните условия:
- има значението на качество или признак на предмета за прилагателно или съответно на предмет, лице, понятие или т.н. за съществителното
- употребява се в ролята на определение в изречението (за прилагателното) или на подлог, допълнение или несъгласувано определение (за съществителното)
- има морфологичните характеристики съответно на съществителното и прилагателното.
Спорът в момента е дали една дума трябва да отговаря на ВСИЧКИТЕ тези условия или само на някои от тях.

Очевидно дао и вуду не покриват напълно нито критериите за съществително, нито пък още по-малко за прилагателно. Такива са и доста нови изрази, навлезли везика, като примерно медиа планиране, бизнес решения, кафе пауза. Обаче подобни преходни случаи на колебание между съществително и прилагателно има и сред незаимствани думи: примерно военен (Той е военен/ военен камион). В случая с военен определянето дали става дума за същ. или прилагателно идва само от синтактичната функция в изречение. Мисля, че подобен подход може да се приложи и за новите думи.

П.П. Честно казано, думите вуду и дао абсолютно отсъстват от речника ми, така че не мога да твърдя как точно се употребяват

Редактирано от Лил на 02.12.05 16:15.